Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Сега бяха смъкнати. Щеше да им отнеме само миг, преди да ги вдигнат отново — но точно от този миг се нуждаеха Кастил и Хафиз.

Трябваше само да изчакат подходящото време.

Колкото повече Нина се опитваше да игнорира Махджад, толкова по-силно усещаше погледа му. Единственото, което можеше да направи, бе да се извърне от него, да се прилепи към прозореца и да гледа как планинският пейзаж отминава зад мръсното стъкло.

Иранецът се размърда. Нина го погледна и замръзна от ужас, когато видя, че си играе с пистолета на Чейс.

— Щях да си живея много по-лесно, ако ти и приятелите ти бяхте застреляни, докато се опитвахте да избягате — каза той. — По-малко документация, по-малко въпроси от шефовете ми. Може би ще е по-добре да те гръмна, преди да сме стигнали и да си спестя излишна работа. — Оръжието бавно направи кръг и дебелото му дуло се насочи към нея. Тя се сви на седалката. — Но кой знае, може и да ме склониш да променя решението си. Да спасиш приятелите си.

— Как? — попита Нина. Макар вече да знаеше отговора.

— Знаеш как. — Той се облегна назад и злорада усмивка мина през лицето му.

— Вие сте луд!

Усмивката му се разшири.

— Не съм неразумен човек — произнесе той и погледна часовника си. — Ще ти дам няколко минути да помислиш. Ако избереш да отхвърлиш предложението ми… — Лицето му се сгърчи в отмъстителна гримаса, — ще убия приятелите ти. А теб ще предам на хората си. Боя се, че те няма да са такива… как беше думата? Такива джентълмени като мен.

Парализирана от ужаса, който сви стомаха й, Нина отново се извърна от него. Почувства се напълно сама и изгубена.

Локомотивът сега се носеше със седемдесет километра в час и продължаваше да ускорява. Чейс се взираше напрегнато през стъклото и се мъчеше да зърне другия влак, докато вземаше дългия завой.

Ето го къде беше!

На около два километра отпред, но Чейс вече го настигаше.

Две минути до него. А може би и по-малко.

Разстоянието между коловозите беше около десет стъпки. Но дистанцията между двата влака трябва да беше по-малка, около пет стъпки. Един лесен скок.

Лесен, но ако двата влака не се движат със скорост, надвишаваща петдесет.

Чейс се опита да огледа по-добре най-задното купе. Беше старомодно, с открита платформа, която водеше към врата. Това правеше нещата по-лесни. Единственото, което трябваше да направи, беше да разчете правилно времето и да скочи от своя локомотив върху платформата.

Единственото, което трябваше да направи. Просто да скочи в движение от един влак на друг. Никакъв проблем.

Той нагласи ръчката за горивото, прехвърляйки през нея ремъка на пушката си, за да я застопори. Ако я свалеше до долу точно преди да мине успоредно на другия влак, тогава локомотивите щяха да изравнят скоростта си и това да улесни скачането му. Той отиде до отворената врата и се наведе, за да прецени силата на вятъра…

В този момент някой го удари отзад и рамото му се блъсна в металната рамка; един войник се бе вмъкнал откъм коридора, свързващ със задното купе.

Релсите отдолу блеснаха мътно, когато мъжът се опита да го избута от вратата. С вцепенена от удара ръка, единственото, на което можеше да се подпре, беше външното перило на локомотива, което го накара да увисне дори още по-навън от купето.

От този ъгъл видя фаровете на друг локомотив, който се носеше право срещу тях!

Войникът го стисна за гърлото и го принуди да стигне до самия ръб на стъпенката. Чейс се бореше за глътка въздух. Употреби цялата си сила, за да се задържи на перилата, притискайки болезнено другата си ръка. С крайчеца на окото си виждаше как фаровете на насрещния влак стават все по-ярки и по-ярки.

Иранецът се приближи още и изсъска:

— Умри, американско животно!

— Американско? — задавено повтори Чейс. Свободната му ръка излетя нагоре и той стовари юмрук в лицето на войника. Хрущялът на носа му изпука, рукна кръв и онзи се олюля назад. Хватката около гърлото на Чейс се разхлаби мигновено.

Той заби коляно в стомаха на иранеца, който изпъшка и се опита да се измъкне настрани.

— Аз съм британец, мръсник такъв!

Чу се свирката на влак.

През предното стъкло той видя как черното туловище приближава и релсите пръскат искри при рязкото набиване на спирачки. Влачеше дълъг керван от бели цистерни, пълни с нафта или с химикали.

Влакът, в който се намираше Нина, се движеше почти успоредно.

Машинистът на насрещния влак скочи от кабината и неуправляемото пухтящо чудовище заплашително се понесе към Чейс.