Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Шокираният човек вдигна ръце и се огледа, после се обърна и с отчаян вик скочи от другата страна.

— Поне помолих — промърмори Чейс, докато бързаше по стъпалата. Тясната кабина беше празна, тракащото пухтене на двигателя, който бездействаше на празен ход, отекваше зад вратата за достъп в задната стена. През предното стъкло той видя машиниста да бяга към блок-поста в края на страничния коловоз.

Най-големият лост на контролното табло трябва да беше за горивото. Което означаваше, че следващият по големина е за спирачката.

Или поне се надяваше да е така.

Той натисна първия лост напред за опит. Локомотивът потръпна, когато шумът на двигателя се усили, но спирачките го оставиха на място.

Това явно бе спирачният лост. Чу се пронизително метално изскърцване, машината се разтресе и потегли, което го накара мигновено да натисне клапана за горивото. Големият дизелов двигател зад него изпищя, стрелките на контролния панел отскочиха в червената зона, но той не им обърна внимание и погледна през отворената врата.

Мотрисата наистина беше откачена от вагоните, така че поне нямаше да влачи след себе си блеещите животни. Преследвачите му вече наближаваха първия вагон…

Той взе пушката си и я включи на автоматичен режим, след което откри огън. Един от мъжете почти мигновено рухна и от гърдите му бликна кървав фонтан. Другият се хвърли към релсите пред стоящите на едно място вагони. Видимостта на Чейс бе блокирана от туловището на двигателя. Той изсумтя раздразнено, след това насочи вниманието си към уредите и локомотива отпред. Първата серия прагове приближаваше бързо.

Чейс знаеше от времената, когато бе играл с баща си на влакчета, че при прагове скоростта трябва да се намали. Но сега нямаше особено голям избор — трябваше да хване влака, в който е Нина.

Стегна се. Целият локомотив се разтърси, когато премина прекалено бързо през праговете и металът изпищя. Мощното движение се повтори, когато шестте колела на задната тележка изтрополиха по стрелките при преминаването в друга линия. А след това локомотивът пое напред…

Отзад, извън полезрението му, изостаналият войник продължи да тича. Локомотивът набираше скорост и ужасяващото скърцане при преминаването му през стрелките, съпроводено с дъжд от искри, почти го заглушаваше, но яростта и изгарящото желание да отмъсти го караше да не спира.

Той се хвърли отчаяно към задницата на локомотива, вкопчвайки се в перилата…

И успя да се задържи.

Стискайки зъби, той се залюля и се добра до стъпалата, после се метна в задната кабина.

Нов вой и стържене на метал откъм двигателя прониза Чейс чак до зъбите, но той продължи да натиска газта, докато резкият завой почти го изхвърли от седалката.

Още една серия стрелки и щеше да излезе на главната линия, по следите на първия влак. Ако форсираше докрай, не след дълго щеше да го настигне — и ако преценяваше правилно — можеше да съобрази скоростта и автоматичното скачване на собствения си локомотив към задницата на влака, а след това да излезе от кабината и да скочи навън.

Леко проблясваме на метал отпред: нещо се движеше.

Последната серия стрелки се местеше!

Чейс се озърна и видя две замръзнали в уплаха лица, които гледаха от прозореца на сигналния блок-пост как той стремително се приближава. Машинистът сигурно беше казал на стрелочника да се опита да го спре — и сега неговият локомотив щеше да бъде пренасочен върху съседния коловоз, успоредно на другия влак.

Което означаваше, че ако по другия път се зададе влак, той щеше да се движи насреща и да се удари челно в него!

Но ако тези хора си мислеха, че с това ще го спрат, много грешаха.

Локомотивът изгромоля с последен трясък по стрелките и стъпи на главната линия. Чейс натисна лоста за газта напред докрай. Стрелките на уредите отново отскочиха, но единствената, която го интересуваше, беше тази на скоростомера. Трийсет километра в час… четиридесет…

Релсите напред се виеха през планината. Той вече не виждаше другият влак, но не можеше да е взел прекалено голяма преднина.

Най-големият му проблем беше не настигането, а изравняването с влака.

Кастил и Хафез размениха погледи. Двамата мъже имаха дълъг опит с войници и следяха за появата на издайнически знаци за отегчение и отслабване на вниманието, които неизменно се появяват при всяко дежурство.

Тези знаци вече бяха налице. Войниците превъзхождаха числено пленниците си и бяха въоръжени, което пораждаше естествено чувство за власт и сила, преминаващо в самодоволство. Когато двамата мъже бяха набутани в началото в купето, оръжията сочеха към тях.