Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

И спря ужасен.

Кари я нямаше!

Към вратата на склада водеше кървава следа.

Той извади оръжието си и тръгна към вратата.

— Нина!

Мотоциклетът беше освободен от ремъците, подпрян върху стойката си. Ключовете бяха в една пластмасова чанта, вързана за резервоара за гориво. Нина я дръпна и ги извади, сложените вътре документи се разпиляха под напора на вятъра.

Опитът й с мотоциклети бе скромен, но все пак успя да запали Сузукито. Скалата за гориво обаче показваше стойности близки до „празен“. Тя се обърна да види дали Чейс е свършил в пилотската кабина…

И видя, че Кари се хвърля върху нея.

Двете жени паднаха тежко на пода. Нина се опита да се освободи, но в този момент норвежката заби лакът отстрани в главата й. Зашеметена, тя погледна нападателката си.

Ръцете на Кари се стягаха около шията й. Лицето й беше изкривено от болка и ярост, оградено от оцапана с кръв руса коса.

— Кучка! — изсъска тя. По зъбите й се виждаше кръв. — Дадох ти всичко, а ти ме предаде!

Нина не можеше да диша. Тя дръпна ръцете на Кари, но те бяха като от стомана, не помръднаха. Пръстите й се стегнаха, палците се забиха дълбоко в трахеята на Нина. В очите й се спусна мрак, съскащ шум, който надмогна тътена на вятъра, изпълни ушите й.

Придвижвайки се в склада, Чейс видя, че Кари души Нина, но двете жени бяха вплетени така здраво една в друга, че не можеше да си позволи да стреля…

Нина започна да губи съзнание. Смъртта я чакаше. Единственото, което виждаше, бе лицето на Кари над себе си. Тя направи слабо усилие да отстрани ръцете от шията си…

Пръстите й докоснаха нещо студено и твърдо.

Нещо остро.

Нейният медальон…

С последни сили хвана парчето орейхалк и разцепи с него вътрешността на дясната китка на Кари.

Кари изкрещя, залитна назад и кръвта плисна от разреза. Тя пусна Нина и погледна към ръката си невярващо.

В този момент Нина я удари в лицето и тя падна, претъркулвайки се тежко на платформата.

— Добър удар! — извика Чейс и закуцука към Нина.

— Помислих си, че мога да опитам да правя нещата по твоя начин — рече тя.

— Качвай се на мотоциклета! — Той видя през вратата на товарното бреговата линия да се отдалечава зад тях. Самолетът сега бе на по-малко от четири километра от биолабораторията и А380 би трябвало да вземе това разстояние за не повече от минута.

Той се покатери на Сузукито, задъхан от болките в раната, а Нина се метна зад него. Лудостта на онова, което правеха, достигна връхната си точка. Почти не съществуваше шанс за оцеляване…

Но дори и най-нищожният шанс е по-добър от нищо. Тя обви ръцете си около него.

— Давай!

Кари се надигна и видя какво възнамеряват да правят.

Чейс запали двигателя. Задното колело се завъртя, шумът от високоефективния двигател се превърна в пронизителен писък, когато мотоциклетът излетя от палето и се понесе към отворената рампа.

Кари хвана Нина, но бе твърде късно.

В момента, когато машината стигна до вратата на товарното, тя се носеше със сто и десет километра в час и продължаваше да ускорява.

Чейс завъртя ръкохватката на газта и те излетяха в отвореното пространство.

Излитането от задната част на самолета бе убило част от скоростта им, но не достатъчно. А бяха над твърда земя и падаха бързо.

Бе сбъркал с преценката на времето и сега щяха да умрат.

— Затвори очи! — извика той на Нина, когато върхът на скалата от северната страна на Равнсфйорд прелетя под тях.

Падаха във фиорда.

Водата се носеше към тях с ужасяваща скорост…

— Скачай!

Кари се върна в пилотската кабина с несигурни крачки, от раните й течеше кръв. Ако можеше да реактивира автопилота, компютрите може би щяха да успеят да върнат самолета на аварийно кацане.

Но когато влезе в кабината, осъзна, че е прекалено късно.

Домът й проблесна от дясната страна. Видя руините на биолабораторията, а право напред бяха планинските склонове и широките прозорци на бащиния й офис.

Тя изкрещя.

Фрост бе парализиран от шок при вида на самолета, който летеше над фиорда и се носеше право към него. Най-после способността му да се движи се възвърна и първият му подтик да избяга потисна всички други мисли, но нямаше къде, нямаше и време…

Чейс ритна със здравия си крак и се хвърли от преобръщащия се във въздуха мотоциклет. Нина направи същото и миг по-късно двамата се забиха във водата…

Еърбъсът се вряза в планинския склон със сто и шестдесет километра в час.