Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Обикновено, когато работя с експлозиви, взривявам цялата шибана сграда! — На предния панел на контейнера имаше катинар, но няколко удара с ръкохватката на пистолета му го разбиха.

— Мили боже! — възкликна Нина, когато погледна вътре. Онова, което Фрост й бе показал в биолабораторията, я бе накарало да очаква малки колбички с вируса; трите контейнера, които виждаше тук, приличаха повече на цистерни с нефт. — Какво ще правим сега?

— Изключи това нещо. — Чейс посочи към електрическата помпа в основата на едната цистерна. До нея имаше малко контролно табло. Един бутон щеше да отвори клапите, а другият — да изпомпа вируса през тръбите и да го разпръсне във въздуха.

— Ами ако има скрито взривно устройство?

— Защо да има? Те не са очаквали на борда да се появи враг! — Той се прицели в панела.

— Чакай, чакай! — извика Нина. — Не можеш просто да го простреляш! Ами ако стане късо съединение и цялото нещо се взриви?

Чейс я погледна.

— Бих могъл да го демонтирам, но нямаме време! — Той отново насочи оръжието си…

Самолетът се наклони, изваждайки и двамата от равновесие.

— По дяволите! — измърмори Чейс. — Това пък какво беше?

Нина поглед напред.

— Кари. Трябва да е в пилотската кабина! Какво прави?

— Завива — произнесе мрачно Чейс. — Връща ни обратно в Равнсфйорд.

— Но… тя не може да управлява тази машина!

— Не е нужно, компютърът ще направи всичко вместо нея. Виж. — Той извади швейцарския си военен нож и й го подаде. — Тук има отвертка, а също и ножица. Свали панела, а после срежи до една всяка жичка, която видиш!

— Аз съм археолог, а не електротехник! Какво се каниш да правиш?

— Ще се погрижа за скъпата ни приятелка. — Той стисна автомата си и се насочи напред.

Нина огледа ножа, опитвайки се да отвори остриетата.

— По дяволите! — Опита отново, но пак без успех. — Еди, почакай! — Той не я чу. Отчаяна, тя се затича след него.

Чейс стигна до помещението за екипажа и предпазливо надникна вътре. Вратата на пилотската кабина зееше отворена. Кари не се виждаше.

Той вдигна оръжието си и влезе. Двете тела продължаваха да лежат там, където бяха паднали.

Къде беше тя!

Не бе минала покрай него в склада, така че трябваше да е още в предния участък. Това означаваше, че се е качила по стъпалата до горната платформа, че се е скрила в пилотската кабина или че се намира в склада.

Той се придвижи до склада и спря — след което дръпна и отвори вратата, насочвайки пистолета си.

Празно.

Затвори и се облегна, готов да излети зад ъгъла и да се втурне по стъпалата.

Давай!

И там нямаше никого.

Отпусна се… и Кари се метна отгоре, като го удари с двата си крака в лицето.

Чейс залитна назад, очите му се насълзиха от болката в счупения нос, но се опита да запази равновесие.

Последва нов удар. Токът на обувката й този път се заби в гръдния му кош като кирка. Дробовете му останаха без въздух.

Следващ удар, този път в ръката, с която държеше пистолета. Разтърси го агония, когато малкият му пръст се счупи. Пистолетът полетя към пода.

Той замахна с левия си юмрук и главата на Кари се отметна назад, когато я уцели в бузата. Тя извика колкото от болка, толкова и от изненада, и падна от стъпалото със зло изражение.

Чейс осъзна, че в колана на кожените й джинси сигурно имаше пистолет. Не се беше излъгал. В момента, в който тя го извади, той се хвърли върху нея, блъсна я във вратата на склада, изкарвайки дъха от дробовете й…

Пистолетът гръмна.

Изгаряща болка прониза лявото му бедро. Кракът му мигновено се огъна и той залитна на една страна. Куршумът бе преминал през бедрото, избягвайки костта, но панталонът беше мокър от кръв.

Самолетът се носеше към Равнсфйорд.

Кари отвори уста да си поеме дъх.

— Мътните да те вземат, Еди! — изкрещя тя. Димящият пистолет се вдигна, насочен в лицето му…

И си остана така.

Мина една секунда, после втора, пръстът на норвежката стоеше върху спусъка…

— Кари!

На вратата към склада стоеше Нина. Държеше пистолета на Чейс с две ръце и се целеше в нея.

— Свали го — нареди Нина.

Кари я погледна изненадано, но не се подчини.

— Кари, остави оръжието. Остави го на пода!

— Нина, все още имаш време да промениш решението си. — Тонът на норвежката стана почти умолителен. — Все още можеш да останеш с мен!

Нина стисна челюсти.

— Няма да те оставя да убиеш Еди.

— Не мога да му позволя да опропасти плана. — Кари се извърна към него. Очите му се бяха присвили от болка, той притискаше ранения си крак, неспособен да говори. Обърна главата си към Нина, искаше да я накара да стреля. „Това са аматьорски разговори“, искаше му се да й каже, но думите отказваха да излязат от устата му.