Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Планът е откачен! — сопна й се Нина. — Баща ти е луд!

Лицето на Кари пламна от гняв.

— Да не си посмяла да говориш така!

— Знаеш, че е вярно, Кари! Знаеш, че греши. За бога, толкова години си спасявала човешки животи по целия свят! Помисли за хората, на които си помогнала! Това нищо ли не означава за теб?

— Трябва да го направя — каза Кари, а лицето й изразяваше обърканост. — Не мога да не се подчиня на баща ми.

— Ти вече го направи! — напомни й Нина. — Когато не му позволи да ме убие! И сега виждам същото: можеше да убиеш Еди, но не го направи. Защото те е грижа за него! Защото той ти е спасявал живота!

— Но той не е един от нас…

— Кари, тук няма „ние“ и „те“ — настоя Нина. — Всички сме хора, човешки същества. Това, че светът има проблеми — винаги е било така!

Кари я погледна, изглеждаше още по-несигурна отпреди.

— Но ние можем да разрешим тези проблеми…

— Като убием милиарди хора?! Това ли е идеята ти за разрешаване на проблеми? — Като продължаваше да държи пистолета, насочен към Кари, Нина пристъпи по-близо. — Кари, познавам те. Можеш да спреш баща ти да направи нещо ужасно. Просто остави оръжието.

Пистолетът на Кари не помръдна.

— Аз… не мога.

— Няма да ти позволя да го убиеш. Нито пък някого другиго.

Сега дулото мръдна, Кари се целеше в нея.

— Не искам да те убивам — каза Кари. — Моля те, не ме карай.

— Нина, застреляй я — успя да извика Чейс.

— И аз не искам да те убия, но ще трябва да го сторя. — Огромният пистолет потрепери в ръката на Нина.

— Ще броя до три, Нина. Моля те, остави го. Едно…

— Застреляй я! — изрева Чейс.

— Две…

— Кари, остави оръжието!

— Три!

Кари стреля.

На такова късо разстояние не би трябвало да пропусне, но така стана, китката й се извъртя в последния миг преди да стреля. Куршумът прелетя покрай Нина и се заби в задната стена на кабината.

Нина инстинктивно трепна.

И стреля.

Пистолетът подскочи в ръцете й с такава сила, че без малко да го изпусне.

Кари се блъсна във вратата. Ярка кървава роза изби по метала зад нея, когато 45-калибровият куршум мина през тялото й. Тя се плъзна долу и се свлече на платформата до Чейс.

Нина я гледаше в ужас. Пистолетът тупна на пода.

— О, боже… — прошепна тя, неспособна да възприеме какво е направила.

— Нина… — прошепна Кари, по бузата й се стече една сълза. След това очите й се затвориха.

— О, боже! — повтори Нина. — Не исках да…

— Тя искаше да ни убие — напомни й Чейс, като стискаше ранения си крак и се опитваше да седне. — Хайде, имам нужда от помощта ти. — След миг колебание, неспособна да свали очите си от Кари, Нина го повдигна до седнало положение. — Благодаря.

Тя огледа крака му — панталоните му бяха прогизнали от кръв.

— Исусе! Трябва да намерим нещо, с което да го превържем…

— Няма време. Заведи ме до пилотската кабина, трябва да изключа автопилота.

Нина го издърпа нагоре. От устните му се изплъзна стон, когато силна болка прониза целия му крак.

— А после какво? — поиска да знае Нина.

— Трябва да спрем пускането на вируса, след това да се свържем с властите и да ги предупредим какво прави Фрост.

— Ами вирусът в биолабораторията? — попита тя, докато му помагаше да крачи към пилотската кабина. — Докато убеждаваш някого, че се е опитвал да убие милиарди хора, той вече може да е вдигнал друг самолет във въздуха!

Чейс спря.

— Биолабораторията…

— Какво има?

— Аз взривих сградите, но зоната с ограничен достъп е непокътната. Трябва да я разрушим.

— Как? — Чейс отклони очи от нея и се огледа. — О, не… — Нина си спомни ужаса на 11-и септември.

— Петстотин тона самолет и пълен резервоар с гориво ще вдигнат във въздуха това място и ще изпепелят всичко вътре — каза Чейс мрачно.

— Но ние ще умрем! Освен ако… — има ли на борда парашути?

Той поклати глава.

— Няма начин да се измъкнем. Освен… — Изражението му се промени и той се извърна да погледне зад себе си. — Забрави пилотската кабина — помогни ми да отидем в склада, бързо!

Фрост стоеше до прозореца в офиса си и оглеждаше все още димящите руини на биолабораторията отдолу. Зад тях лежеше фиордът и счупените подпори на моста. Чейс и компанията му бяха причинили огромни щети на собствеността му. Местните власти вече му се бяха обадили, за да разберат какво става.

Но нищо от това нямаше значение. Забранената зона беше цяла и въпреки опитите на Чейс да се качи на борда на товарния самолет в момента на излитането му, той не бе успял да я разруши.