Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Позна и оръжието. Началникът на охраната на Фрост току-що бе прострелял Старкман с „Уилди“.

С неговия „Уилди“.

Чейс вдигна автомата си, спомняйки си прекалено късно, че трябва да го зареди. Шенк насочи дългото сребристо дуло към него…

Той пусна волана и се хвърли с цялата си тежест към вратата. Характерният бумтеж го застигна в момента, когато един патрон от „Магнум“ направи дупка колкото юмрук в гърба на седалката му. Той падна тежко на земята и се претърколи.

Втори бумтеж. Във въздуха излетя парче асфалт на няколко сантиметра от краката му. Той отново се претърколи и неудобната форма на кабелното оръжие се заби в гърба му. Чу се хрущене на метал, когато забавеното Ферари задра отстрани в джипа и спря. Двигателят изхърка. Шенк скочи отново и се прикри зад БМВ-то.

Чейс приклекна зад Ферарито, за да зареди автомата си.

По дяволите!

Нещо не беше наред. Отвореният край на пълнителя беше изкривен, с извита форма. Беше го смачкал, когато се претърколи на пътя. И сега не влизаше.

Той хвърли безполезния магазин, вместо това стисна автомата и го вдигна на височината на лакътя си, когато Шенк се показа с готов в ръката „Уилди“.

Изстрелът на немеца не попадна в целта, защото Чейс се изви и го удари с приклада си. Шенк простена и се олюля, размахвайки ръце.

Чейс го блъсна върху перилата, като се опитваше да го събори долу.

Но мъжът бе прекалено едър дори за него. Той осъзна опасността, в която се намира и прегъна колене, премествайки центъра на тежестта под горния край на перилата. Замахна и с ръкохватката на пистолета удари Чейс по врата, причинявайки му безумна болка. Той падна със замаяна глава и погледна нагоре.

Огромният пистолет бе насочен право в лицето му. Зад него Шенк дойде на фокус. Хилеше се…

Бам!

Чейс трепна.

Но изстрелът не бе произведен от „Уилди“, а от автомата на Старкман: последният патрон в магазина му направи кървава дупка в дясното рамо на Шенк. Шенк изпусна оръжието и се наклони срещу перилата.

Чейс грабна пистолета и го подхвърли:

— Струва ми се, че това нещо тук е мое.

Той стреля. Уцели Шенк в дясното око, главата му отхвръкна назад от удара и той се прекатури през перилата, падайки от стотици метри височина в ледената вода долу.

Стиснал главата си, Чейс се заклатушка към Ферарито. Старкман се бе свлякъл до вратата и от устата му излизаха кървави мехурчета. За секунда Чейс си помисли, че е мъртъв, но окото на американеца потрепна и той погледна към него.

— Обзалагам се, че си доволен задето не си ме убил, прав ли съм? — произнесе Старкман със слаб глас. Той се надигна, но се строполи отново. — Хайде, трябва да хванеш самолета…

Чейс отвори вратата, за да го повдигне на пасажерската седалка, но Старкман поклати глава:

— Остави ме… С мен е свършено, пък и компанията вече идва… — Той погледна в посоката, от която бяха дошли. Един от джиповете вече ги гонеше, освен това от сградите на корпорацията бяха излезли още коли и напредваха по пътя. — Аз ще ги спра…

— С какво?

Старкман успя да изобрази полуусмивка и вдигна парче от взрива — таймерът вече тиктакаше.

— Само гледай да се ометеш от моста за двайсет секунди — изхриптя той и с последни сили се дръпна от Ферарито, за да легне на пътя. — Бой до край, Еди…

— Бой до край — повтори Чейс, когато се качи в колата и запали двигателя. Макар и силно очукано, Ферарито заработи безотказно. Той го форсира и се отдалечи от БМВ-то.

Возенето в пасажерската седалка не можеше дори отдалечено да се сравни с преживяването да контролираш 483-те конски сили. Ускорението бе толкова жестоко, че напомняше излитане на реактивен самолет.

Премина на трета и стигна сто и трийсет километра в час.

В огледалото видя, че джипа почти е стигнал до Старкман, а останалите коли започваха да се изсипват на моста.

Другият край на моста бързо се приближаваше, но той можеше само да предполага колко време му остава преди експлозивът да избухне. Щеше да стане всеки момент.

Сто и шейсет километра в час и натискане на газта, но го деляха няколко секунди от твърда почва…

Образът в огледалото изчезна в облак светлина. Миг по-късно се чу силен пукот, непосредствено последван от по-нисък, по-зловещ грохот.

Равната повърхност на моста внезапно се наклони…

Мостът рухваше!

Бомбата на Старкман бе взривила центъра на извитата арка, двете половини на структурата се забиха в реката отдолу. Единственото, което Чейс можеше да направи, бе да държи десния си крак притиснат към пода и да се надява, че Ферарито ще достигне отсрещния край, преди цялото нещо да се срине под него.