Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Хубави возила — каза Старкман впечатлен. Двамата с Чейс стояха в гаража зад къщата пред колекцията на Кари от автомобили и мотоциклети. — Кое е най-бързото? Ламборгини? Макларън?

Чейс отвори чекмеджето с ключовете на колите.

— Не, трябва ни кабрио — Ферари. — Той посочи към яркочервения „Спайдър“ F430 докато търсеше ключа.

— Кабрио? Но защо?

— Защото ще се наложи да стрелям от него. По пътя за натам ще има силна охрана — ще ни попречат да минем по моста! — Той хвърли ключовете на Старкман. — Хайде! Ти шофираш!

— Какво си намислил, по дяволите? — попита Старкман, докато Чейс се настаняваше на пасажерската седалка.

— Не знам, ще го мисля докато се движим натам.

— Вечният умник, а? — Старкман се вмъкна в купето, намести се на шофьорското място и пъхна ключа. Двигателят изръмжа почти по животински. — Искаш да свалиш самолета?

— Не искам да го свалям — Нина е на борда! Добре, потегляй!

Ферарито излетя от гаража с писък на гуми, когато Старкман настъпи газта.

— Господи! Прекалено е чувствително! — Той намали и се насочи към главната врата, която се отвори автоматично при наближаването им. — Ще се опиташ да я спасиш? Какво смяташ да правиш, да скочиш на самолета, докато той излита?

— Ако се наложи! — Чейс погледна принадлежностите на гърба на Старкман. — Дай ми газовия пистолет с куката.

— Ти си се побъркал! — възрази Старкман. Но все пак му подаде механизма.

Вратата се вдигна достатъчно и ниското Ферари се плъзна отдолу. Старкман скочи на педала за газта и двигателят нададе вой. Колата се изстреля напред като куршум.

— Невероятно е!

— Винаги съм искал такова! — Чейс провери зареждането на автомата и погледна напред. Шосето от къщата криволичеше надолу по хълма до сливането си с пътя, който водеше към моста — блокиран от други два джипа Гранд Чероки. Зад тях, почти на средата на моста, стоеше сребърно БМВ Х5.

Старкман посочи; по-голямата част от охраната на Фрост се бе привела зад джиповете.

— Не ми е приятно да ти го кажа, но Ферарито не е бронебойно!

— Нито пък джиповете! Готов ли си? — Колата им взе последния завой.

— Както винаги! — Старкман държеше взрива в лявата ръка, а шофираше с дясната. Ферарито се насочи напред, точно срещу импровизираната блокада…

— Огън!

Чейс откри огън, когато Ферарито ускори, целейки се в десния джип на височината на прозореца. Старкман протегна ръка навън и унищожи другия, празните гилзи отхвръкнаха от предното стъкло.

Джипът потрепери под яростната атака, стъклата експлодираха и куршуми надупчиха металните панели. Чейс видя един мъж да пада. Не очакваше да избие цялата охрана — просто се налагаше да ги възпре, докато колата премине.

— Изкачи се на тротоара! — изкрещя той.

— Какво?

— Тротоара, тротоара ! — Джиновете бяха блокирали двулентовия път, но отдясно имаше тротоар за пешеходци.

— Няма да се поберем!

— Ще се поберем! — Не че имаха избор — при един сблъсък между една лека италианска спортна кола и двутонен американски джип нямаше никакво съмнение кой ще оцелее.

Старкман отби Ферарито вдясно и двамата продължиха да обстрелват джиповете. Автоматът на Чейс беше вече празен, а охраната на Фрост не спираше да ги обстрелва.

— Мамка му! — извика Старкман. — Няма да се поберем!

— Просто карай! — изкрещя Чейс и се хвана здраво, когато автомобилът им удари бордюра. Предният спойлер се разби при удара — след това нископрофилните гуми се блъснаха в безпощадния бетон с трясък, който отекна в гърба му като удар с чук.

Дясната врата изпищя срещу перилата на моста, докато предното крило откъм Старкман удари задницата на джипа и се смачка като станиол. Двете странични огледала се разбиха, обсипвайки двамата мъже в купето със стъклени парченца.

— Наведи се! — извика Чейс, когато Старкман върна колата отново на пътя. Последваха ги още куршуми и те се свиха в седалките си.

Старкман отново увеличи скоростта.

— Добър избор на кола! — опита се той да надвие воя на вятъра.

Предното стъкло потрепери.

Старкман се сгърчи — яркочервена кръв изригна в гърдите му, назъбената дупка разцъфна точно под бронираната му жилетка. Тонът на двигателя рязко спадна, когато кракът му се хлъзна от педала за газта. Ферарито продължи по инерция, бързо губейки скорост.

— Исусе! — извика Чейс. Той стисна волана, опитвайки се да предпази колата от сблъсък с паркираното БМВ отпред.

Отстрани, с блестящо оръжие в ръцете, стоеше човек, който Чейс мигновено разпозна. Шенк.