Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Фрост само се усмихна.

— Желая ви късмет. — Обърна се и се отдалечи.

— Фрост! — извика Чейс. — Къде е Нина?

Норвежецът спря и го изгледа.

— Д-р Уайлд е с дъщеря ми. Кари настоя да я оставя жива — надява се да я убеди да види причина и да се присъедини към нас, преди вирусът, който ще разчисти света от такива като вас, да бъде пуснат.

— И кога ще стане това?

— Щом самолетът им се издигне на трийсет хиляди стъпки. — Чейс и Старкман размениха шокирани погледи. — Да, то вече се случва. Доста закъсняхте, господин Старкман. Куобрас не успя да ме спре, както впрочем и вие. Може би искате да помислите над това, преди да умрете. Което е без значение по отношение на онова, което ще се случи през следващите двайсет и четири часа. — Той отново се усмихна. — Сбогом, господа. — След което се отдалечи. Втората серия врати хлопна решително зад него.

Старкман гневно изстреля още един откос във вратата, която си остана невредима.

— Мамка му!

— Ако има нещо, което да мразя — промърмори Чейс, — то е самодоволен мръсник.

— Мислиш, че лъже? Имам предвид, за вируса?

— Ако самолетът не е излетял, все още имаме шанс. Но ако го е направил, сме прецакани, както и останалия свят. Във всеки случай… — Той извади взрива. — Ще направим онова, за което сме дошли — ще пратим това място по дяволите.

Мерцедесът спря под масивното крило на Еърбъс А380. Огромният товарен самолет чакаше на рампата извън хангара си с изключени двигатели. Кари побутна Нина нагоре по стъпалата — двете бяха съпровождани от двама гарда.

А380 имаше три палуби; в един голям пътнически модел централният етаж, в който се влиза, би трябвало да е по-ниският от двете пътнически нива, но всичките три етажа на пещерообразната товарна версия бяха проектирани за карго контейнери. Двете жени влязоха в помещението за екипажа. Към багажното водеше една врата отзад. Нина погледна през нея. Една трета от лишеното от прозорци пространство бе пълна.

А някъде между контейнерите се намираше вирусът, който очакваше да бъде пуснат…

Към горните етажи се катереше стръмна стълба. Кари побутна Нина нататък. Но това не бе поредното огромно пространство за товари, а изненадващо луксозна кабина.

— Баща ми обзаведе частен офис — обясни Кари. Тя откопча белезниците на Нина. — Заповядай, седни.

Нина неохотно се отпусна и се огледа. От двете страни на кабината се редяха люкове, а на задната стена имаше врата, която вероятно извеждаше по-нагоре. Върху Г-образното бюро се мъдреха компютърен монитор и чифт вградени телефони.

Кари седна на кожения диван и впери поглед в нея. Двамата гардове не се изкачиха с тях по стъпалата, останаха в залата долу. Нина се запита дали е в състояние да надвие Кари преди излитането на самолета, но отхвърли идеята още преди да е добила определена форма. Нямаше начин да победи норвежката при евентуална борба.

— Нина, не очаквам да се съгласиш с едно изщракване на пръсти. Знам колко ти е трудно да го възприемеш. Но трябва да го направиш — то така или иначе ще стане.

— Заблуждаваш се! Не, ти си луда! Наистина ли сериозно допускаш, че някога отново мога да се съглася да правя нещо заедно с теб?

Кари изглеждаше учудена.

— Моля те, Нина, недей така! Не разбираш ли? Ти си една от нас! Ти си истинска атлантка, принадлежиш към най-добрата част от човечеството! Заслужаваш да си една от господарките на света! — Тя стана и прекоси кабината. За миг Нина си помисли, че се кани да я удари отново, но вместо това норвежката приклекна пред нея. — Не искам да те убия, не искам! Само кажи, че си променила мнението си — дори не е нужно да ми казваш истината! Когато всичко се промени, знам, че ще приемеш нещата, ще осъзнаеш, че сме прави. Но трябва да го произнесеш, ако искаш да останеш жива.

— И си готова да ме убиеш, въпреки че съм една от най-добрите в света? — презрително попита Нина.

— Не мога да не се подчиня на баща си. — Кари се опита да протегне ръце към нея, но тя я отблъсна. — Само една дума, това е всичко, за което те моля. Излъжи! Моля те, не ме интересува какво в действителност мислиш!

— Няма шанс — отвърна Нина.

Ниският шум на двигателите се усили. Лампичките затрептяха, А380 излезе от неподвижността си и тръгна по пистата.

— Първата партида от вируса ще бъде пусната петнайсет минути след излитането — каза Кари, връщайки се отново на дивана. — Това е времето, с което разполагаш да промениш решението си. Нина, моля те. Не ме карай да те убивам.

Нина се обърна да погледне през люковете пейзажа отвъд фиорда, изпълнена с безнадеждност.