Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

От купето на Мерцедеса Нина гледаше в ужас как самолетът се забива от страната на фиорда и експлодира.

— Исусе!

— Хората на Куобрас, сигурно са те! — извика Кари. — Правят последен опит!

— Ами, „ура“ за тях! — Нина се изви да погледне през задния прозорец. Последният парашутист кацна на земята. — Надявам се да взривят това дяволско място и баща ти заедно с него!

Плесница.

Нина залитна. Кари я беше ударила! Унижението бе по-болезнено от удара през лицето, но колкото и да е странно — това й подейства мобилизиращо, извади я от вцепенението.

Автомобилът им наближи моста и норвежката даде няколко заповеди.

— Обади се в центъра по охраната и ги предупреди, че имаме четиринадесет нарушители, които тръгват към биолабораторията! А ти — добави тя, обръщайки се към шофьора, — бързо ни откарай до самолета, веднага!

— Да стопим скрежа 15? — повтори Старкман невярващо, когато групата му затича към биолабораторията. — От колко време чакаш да го кажеш?

— От Тибет — призна Чейс. Беше преценил тактическата ситуация. Откритото пространство предоставяше малки възможности за прикритие — за хората на Фрост, както и за тези на Старкман. Сградите щяха да дадат на противника им известна закрила, но не беше невъзможно да го надхитрят.

Ракетата „Стингър“ 16беше изстреляна от охранителната сграда в северозападния край на лабораторията. Ако подчинените на Фрост имаха някакви други тежки оръжия, те трябваше да са именно там.

— Джейсън! Шест души, прикривай ме! — Той посочи към блока на охраната. Старкман кимна.

Шестимата се отцепиха от главната група. Чейс бързо напредваше. Биолабораторията нямаше много изходи — встрани от главния портал и охранявания вход, единствените други начини за влизане или излизане бяха през аварийните пожарни изходи и рампата, водеща към подземния автомобилен паркинг. Което означаваше, че най-близкото място, на което можеха да се намират силите на Фрост, беше…

Тъмната стъклена врата на главния вход се отвори и оттам се изсипаха група униформени. Въоръжени, екипирани с картечници. С бронирано облекло, като онова, което самият Чейс бе използвал в Тибет.

— Огън! — извика той и залегна, вдигайки оръжието си. Старкман и останалите направиха същото. Предната стена изригна с фонтани от прах, когато започнаха да обстрелват сградата. Вратите се превърнаха в черни дупки и стъклата се обагриха с кръв при падането на гардовете.

Отляво Чейс чу още изстрели. Новото подкрепление охранители бяха по-добре подготвени от колегите си и залегнаха зад стените от другата страна на стълбите.

Втората група на Старкман се намираше на около трийсет ярда от тях, на открито, и трябваше да пресече пътя. Бяха разпределени в два екипа от по трима, едната осигуряваше прикритие на другата при приближаването към най-близката постройка.

Гардовете пренасочиха огъня към залегналите мъже. Във въздуха се разлетяха буци пръст, когато куршумите започнаха да се забиват в земята.

Две гранати, хвърлени точно от групата, прикрила се в сградата, направиха дъга във въздуха. Те експлодираха високо над стълбището и над гардовете заваляха смъртоносни шрапнели. Всички прозорци се разтресоха при двойния взрив.

— Главният портал! — изкрещя Чейс и се втурна към входа. Старкман и останалите го последваха, като се пръснаха, за да го прикриват.

Чейс стигна до разбитата врата. На подковообразната рецепция нямаше хора, не се виждаха и цивилни.

Старкман зае позиция от другата страна на вратата. Чейс влезе във фоайето, последван от други американци. Зад рецепцията се намираше входът към покрития със стъкло таван на централния коридор; стълби, които водеха нагоре и надолу.

Отвори се врата и Чейс вдигна оръжието си. На прага се показа млада русокоса жена и замръзна при вида му.

— Здрасти — произнесе той и махна на Старкман да го пази. — Говорите ли английски?

Жената кимна, гледаше го с широко отворени очи.

— Добре. Излезте от сградата. Тук ще се стреля… — Той забеляза противопожарната аларма на близката стена. — Има ли някой друг вътре?

Тя отново кимна, прекалено изплашена, за да говори.

— Хубаво, кажете им да излязат… и тичайте, тичайте бързо! — Той счупи стъклото на противопожарната аларма с автомата си. Включиха се звънци. Чейс примига при звука — щеше да му е по-трудно да чуе, ако някой се приближава, но от друга страна колкото по-бързо напуснеха цивилните, толкова по-добре.