Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Как можете да изречете подобно нещо? — възрази Нина. — Това е… това е просто…

— Нина — прекъсна я Фрост и се наведе по-близо към нея, — погледнете собствената си страна. Не може да не сте го забелязали. Америка е доминирана от ленивите, глупавите, невежите, които само консумират. Демокрацията не прави нищо, освен да увековечава системата, защото позволява на масите да поемат по пътя на най-малкото съпротивление и да продължават да избягват работата, да избягват да мислят. А онези, които би трябвало да ги изведат от това състояние са развратени от алчност, искайки единствено да ги експлоатират — за пари! — Той прозвуча почти отвратен от света. — Не такава е ролята на един лидер! Атлантите са знаели, че за напредъка на обществото хората трябва да бъдат водени, а не оставени лакомията да ги води.

— Но атлантите са паднали в същия капан — напомни му Нина. — Спомняте ли си „Критий“? „… а неспособните да виждат в какво се състои истинският щастлив живот започнали най-много да ги смятат за прекрасни и щастливи тогава именно, когато те били изпълнени с несправедлива алчност и мощ“. И боговете ги унищожили именно за това.

— Грешка, която няма да бъде повторена.

— Не, винаги ще се повтаря! Атланти или не, всички все пак са хора.

— Ние ще се учим от миналото.

— Как? — изгледа го Нина. — Какво ще направите? Ще промените света с една ДНК проба от труп на единадесет хиляди години?

— Точно това имаме намерение да направим! — прекъсна я Фрост. Той посочи суперкомпютрите. — Досега тези машини са разработвали симулации, за да открият милион, милиард разновидности на едно и също нещо. Но без проба от чиста, незамърсена атлантска ДНК, която да се използва като основа, нямаше начин да се знае коя точно е правилната. Дори нашата ДНК се е променила с времето в някаква степен, а ние сме най-близко до чистокръвни атланти от съществуващите в съвременния свят. Но сега… — Той погледна към затъмнените прозорци на камерата. — Сега знам точно какви са тези промени. И мога да ги взема под внимание.

— Под внимание за какво? — попита Нина.

— За начина, по който светът трябва да бъде възстановен и да стане какъвто е трябвало да бъде винаги. Свят, в който атлантите ще заемат отново мястото си като законни владетели на човечеството, за да го водят напред, без да бъдат ограничавани от безполезните маси. — Той прекоси лабораторията, следван от дъщеря си. Нина вървеше до тях почти против волята си и не можеше да схване думите му. Да не би да се беше побъркал? Звучеше почти толкова откачено, колкото Куобрас!

— Това тук — Фрост посочи една камера със стъклена стена и дебели каучукови уплътнения, — е резултатът, до който ме доведе откриването на истинската атлантска ДНК. Беше един от вариантите, който компютрите бяха симулирали, но до този момент нямаше как да се знае дали е бил правилният.

Нина надникна в камерата. Вътре видя редица цилиндри от стъкло и стомана, пълни с безцветна течност.

Беше сигурна, че това не е вода.

— Какво има в тях? — попита тя смутено.

— Това — каза й Фрост, — е нещо, което наричам Тризъбец. Най-силното оръжие на Посейдон. Всеки от тези цилиндри съдържа в суспендиран вид генетично моделиран вирус.

Нина отскочи от стъклото.

— Какво?!

— Напълно безопасен е — увери я Кари. — Поне за нас.

— Какво искаш да кажеш с това „за нас“?

— Ние сме имунизирани — каза Фрост, — или по-скоро вирусът е безвреден за нас. Бе създаден така, че да не може да атакува азотните последователности, съдържащи се в атлантската ДНК, дори и тези последователности да са мутирали. Но за всеки, който не притежава тази ДНК последователност… той е сто процента смъртоносен.

Нина се почувства така, сякаш внезапно помещението е останало без въздух.

— О, боже — прошепна тя. — Да не сте луди? Не, не ми отговаряйте — вие сте луди!

— Не, Нина, моля те, послушай — започна Кари. — Знам, че ти е трудно да го възприемеш, но ако се замислиш, ще видиш колко погрешно си програмирана в социално отношение. Светът е хаос и става все по-лошо — единственият начин това да бъде спряно е възвръщането на управлението на атлантския елит.

— Да мислиш, че масовото убийство е лошо нещо, не е социално програмиране! — сопна се Нина. — Сериозно ли ми казвате, че планирате да изтриете от лицето на земята осемдесет и четири процента от човешката раса? Това са почти пет и половина милиарда хора!

— Ако не го направим — изгледа я Фрост, — човечеството ще се задуши в собствената си отпадъци — негодните ще ни задушат с масата си и ще изконсумират наличните ресурси до пълното им изчерпване. А с нашата работа ние ще възстановим света такъв, какъвто е трябвало да бъде. Фондация „Фрост“ ще обедини оцелелите по цялата планета.