Стив Бери: Наследството на тамплиерите

Малоун се изправи, но моментално се присви отново и пое няколко плитки глътки въздух. По дяволите. Загубил бе форма. Посъвзе се и отново хукна, но беглецът вече имаше четирийсетина метра преднина. Докато траеше кратката им схватка, Малоун не бе видял нож, но докато си пробиваше път по улицата между магазинчетата, забеляза, че мъжът все още стиска кожената чанта. Гърдите му горяха, но разстоянието помежду им намаляваше.

Нападателят дръпна количката за цветя от ръцете на дрипавия старец, предлагащ стоката си на Хобро Плац и Кобмагергаде. Малоун ненавиждаше уличните продавачи, които сякаш нарочно блокираха пътя към книжарницата му, особено в събота. Мъжът с червеното яке блъсна количката по паветата към Малоун. Не можеше да я остави да лети надолу — по улицата имаше твърде много хора, включително деца, така че се стрелна вдясно, сграбчи я и я спря с рязко дръпване.

Хвърли поглед назад и забеляза Стефани, която тъкмо завиваше по Кобмагергаде, придружена от полицай. Бяха на половин футболно игрище зад него, а той нямаше време да чака.

Втурна се напред, чудейки се накъде ли се е насочил мъжът. Вероятно бе оставил кола там, където Кобмагергаде се вливаше в поредния оживен копенхагенски площад, или пък го чакаше шофьор. Дано да не беше така. Там бе Меката на пазаруващите „Стрьогет“. Стълпотворението от хора бе кошмарно. Бедрата го наболяваха от неочакваното натоварване, мускулите му бегло си спомняха дните във флота и Министерството на правосъдието. Година след доброволното му оттегляне спортният му режим едва ли би впечатлил бившия му работодател.

Пред него се извисяваше Кръглата кула, сгушена плътно до църквата „Света Троица“, като термос до кутия за пикник. Масивната цилиндрична сграда бе девететажна. Датският крал Кристиян IV я бе построил през 1642 г. и символът на царуването му — позлатена цифра 4, обгърната от буква „С“ — блестеше върху мрачното тухлено здание. Под нея се пресичаха пет улици и мъжът с червеното яке можеше да избере всяка една, за да се изплъзне от преследвача си.

Появиха се полицейски коли.

Едната спря с изскърцване на гуми под южната стена на Кръглата кула. Друга пристигна откъм Кобмагергаде, отрязвайки пътя за бягство на север. Мъжът бе в клопка на площада. Спря за миг, сякаш преценяваше положението, после се втурна надясно и изчезна във вътрешността на кулата.

Какво ли смяташе да направи този глупак? Нямаше друг изход, освен портала на приземния етаж. Но може би той не го знаеше. Малоун изтича до входа. Познаваше норвежеца в будката за билети. Човекът прекарваше часове наред в книжарницата му, а страстта му беше английската литература.

— Арни, къде изчезна онзи мъж? — попита той на датски, едва поемайки дъх.

— Мина тичешком, без да плати.

— Има ли някой горе?

— Една възрастна двойка се качи преди известно време.

Към върха на кулата нямаше нито асансьор, нито стълби. Догоре се виеше спираловидна пътека, направена още през XVII век, за да изтеглят астрономическите инструменти. Местните екскурзоводи обичаха да разказват как веднъж руският император Петър Велики се изкачил до върха на кон, а императрицата го следвала в каляска.

Малоун чуваше как на горния етаж отекват стъпки. Поклати глава, предусещайки какво го очаква.

— Кажи на полицията, че се качвам. — И се затича.

В средата на спираловидната пътека мина покрай стъклена врата, водеща към Голямата зала. Бе заключена, лампите бяха загасени. Външните стени на кулата бяха опасани от декоративни двойни прозорци с метални решетки. Заслуша се и отново долови бързи стъпки над главата си. Продължи да се изкачва, а дишането му ставаше все по-тежко и накъсано. Забави крачка, когато мина покрай един средновековен макет високо на стената, изобразяващ движението на планетите. Знаеше, че изходът към площадката на покрива бе само на няколко метра зад последния завой.

Вече не чуваше стъпките. Направи няколко крачки напред и мина през сводестия вход. В центъра се издигаше осмоъгълна обсерватория — не от времето на Кристиян IV, а от по-скоро, — опасана с широка тераса. От лявата му страна бе защитена от декоративна желязна ограда, а единственият вход бе препречен с верига. Плетеници от ковано желязо красяха външния ръб на кулата отдясно. Отвъд ниските перила се надигаха червените покриви и зелените заострени кули на града.

Малоун заобиколи площадката и видя проснат на земята възрастен мъж. Над тялото се бе изправил мъжът с червеното яке. Бе опрял ножа в гърлото на възрастна дама и бе обгърнал с ръка гръдния й кош. Жената явно бе на ръба на истерията, но страхът бе стегнал гърлото й.