Стив Бери - Наследството на тамплиерите

Дьо Моле нямаше сили да отговори. Знаеше, че най-вероятно Имбер е получил заповед да не го убива, но съзнаваше също, че никой нямаше да му помогне. Затова остана неподвижен. Временната безчувственост постепенно бе заменена от силни болки. Сърцето му още силно туптеше, а тялото му отделяше стряскащо количество пот. Мислено си повтаряше, че трябва да се успокои, да мисли за приятни неща. Но единственото, което му идваше наум, бе, че тайната, която пази, е най-ценното за мъчителите му. Беше единственият оцелял, който я знаеше. Такъв бе редът в ордена. Всеки магистър предаваше тайната на следващия, и то така, че само той да я разбере. За съжаление поради внезапния му арест и унищожението на ордена този път това трябваше да стане по друг начин. Нямаше да позволи на Филип или на Църквата да спечелят. Щяха да узнаят неговата тайна, когато той преценеше. Какво се казваше в псалма? Езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико; ти обичаш зло повече, нежели добро.

Но в съзнанието му зазвуча друг откъс от Библията, който донесе известна утеха на изтерзаната му душа. И докато лежеше увит в плащаницата, а тялото му лееше кръв и пот, в ума му се въртеше Второзаконие.

Остави Ме, за да ги изтребя.

Копенхаген, Дания

Четвъртък, 22 юни, в наши дни, 14:50 ч.

Котън Малоун забеляза ножа в същия миг, в който видя Стефани Нел. Бе се разположил удобно в бял плетен стол на масичка пред кафе „Николай“. Бе приятен слънчев следобед и ширналият се пред него прочут Хобро Плац гъмжеше от хора. В кафето кипеше обичайната оживена дейност — настроението бе леко трескаво, — а той чакаше Стефани от близо половин час.

Тя беше дребничка, на около шейсет години, макар никога да не бе признавала възрастта си, а когато веднъж Малоун надникна в архива, съдържащ сведения за служителите на Министерството на правосъдието, в квадратчето, определено за година на раждане, мигаше текстът „няма информация“. В тъмната й коса сребрееха нишки, в кафявите й очи се долавяше едновременно състрадателният поглед на либерала и суровият блясък на прокурора. Двама президенти се бяха опитали да я назначат за министър на правосъдието, но тя бе отклонила и двете предложения. Един министър на правосъдието бе лобирал ожесточено за уволнението й — особено след като ФБР й бе възложило да го разследва, — но Белият дом категорично бе отхвърлил идеята, защото освен всичко останало Стефани Нел бе педантично почтена.

Мъжът с ножа, от друга страна, бе нисък и набит, с тесни черти и къса коса. В източноевропейското му лице се долавяше нещо измъчено, някакво отчаяние, което разтревожи Малоун повече, отколкото проблясващото острие. Бе облечен спортно, с джинси и яркочервено яке.

Малоун се надигна от стола, но очите му останаха приковани в Стефани. Почуди се дали да не извика, за да я предупреди, но разстоянието бе твърде голямо, а наоколо бе доста шумно. За миг една от модернистичните скулптури, с които бе осеян Хобро Плац, я скри от погледа му. Неприлично дебелата гола жена бе легнала по корем, а внушителните й бедра бяха закръглени като обрулени от ветровете планински склонове. Когато Стефани изникна от другата страна на бронзовата статуя, мъжът с ножа се бе доближил до нея и пред очите на Малоун сряза каишката, преметната през лявото й рамо, дръпна кожената чанта и блъсна Стефани върху плочите.

Някаква жена изпищя и гледката на размахалия нож крадец предизвика суматоха. Мъжът с червеното яке се втурна напред с чантата на Стефани в ръка, блъскайки хората по пътя си. Крадецът сви рязко вляво, заобиколи друга бронзова скулптура и хукна да бяга. Като че ли се бе насочил към Кобмагергаде, пешеходна улица, която излизаше от Хобро Плац, вървеше на север и потъваше дълбоко в търговската част на града.

Малоун скочи от масата. Искаше да пресрещне нападателя, преди да е успял да свие зад ъгъла, но няколко паркирани велосипеда препречиха пътя му. Заобиколи колелата, хукна отново и направи почти пълен кръг около някакъв фонтан, преди да скочи върху жертвата си.

Стовариха се заедно върху твърдия камък, мъжът с червеното яке пое основната част от удара и Малоун веднага отбеляза колко жилаво бе тялото на противника му. Мъжът се претърколи веднъж и заби коляно в корема на Малоун. Въздухът рязко изсвистя от дробовете му и вътрешностите му се свиха. Мъжът с червеното яке скочи на крака и побягна по Кобмагергаде.