Клайв Касслер - Преследването

— Това е добре. — Кромуел се усмихна сдържано. — Изобщо няма да си помислят, че зад обирите стои банкер.

Тя го погледна в очите.

— Би могъл да престанеш, мисля. Не ни трябват повече пари. А колкото и да си предпазлив, колкото и да си хитър, въпрос е само на време да те хванат и обесят.

— Искаш да се откажа от възбудата и предизвикателството от постигането на нещо, което никой друг не би дръзнал, за да играя ролята на скучен банкер до края на живота си?

— Не. — В очите й припламна лукава искра. — Аз също обичам възбудата. — После гласът й затихна, някак отчужден. — Просто знам, че това не може да продължи вечно.

— Ще дойде момент, в който ще разберем кога да спрем — отвърна той с безразличие.

Нито братът, нито сестрата изпитваха и най-малкото разкаяние и угризение заради всичките мъже, жени и деца, които Кромуел беше убил. Нито им пукаше за всичките спестявания на дребни търговци, миньори и фермери, които се бяха разорили, след като обраните банки, неспособни да овъзмездят вложителите си, бяха затръшнали врати.

— Коя взимаш тази вечер? — попита тя, за да смени темата.

— Марион Морган.

— Онази моралистка — присмя се Маргарет. — За мен е загадка защо я държиш.

— Между другото е много ефективна — отвърна той, без желание да влиза в спор.

— Защо още не си я вкарал в леглото? — подкачи го с лек смях сестра му.

— Знаеш, че никога не се заигравам със служителките си. Принцип, който ми е спестил много съжаления. Взимам я тази вечер само като бонус за работата й. Нищо повече. — Роклята на сестра му се беше издърпала над коленете й и той стисна едното. — Кой е щастливецът тази вечер?

— Юджийн Бътлър.

— Онова конте? — подразни я той. — За нищо не става.

— Мръснишки богат е…

— Баща му е мръснишки богат — поправи я Кромуел. — Ако Сам Бътлър не беше направил един щастлив удар, когато се натъкна на златната жила на Мидас, щеше да си умре пройдоха.

— Юджийн ще бъде по-богат от теб, когато баща му умре.

— Разсипник и пияница. Ще изхарчи състоянието си толкова бързо, че главата ти ще се замая.

— Мога да го озаптя — заяви сестра му. — Влюбен е до лудост в мен и ще прави всичко, което му кажа.

— Можеш да се оправиш по-добре. Много по-добре — изсумтя Кромуел. Включи говорителната тръба и заговори на шофьора: — Абнър, завий наляво на следващата улица и спри пред дома ма Бътлър.

Абнър вдигна ръка в знак, че е разбрал. Спря колата пред огромно имение, построено от дърво в модерния викториански стил. След това слезе и звънна на камбанката на предната врата с железни крила. Отзова се слугиня и той й връчи визитката на Кромуел. Жената я взе и затвори вратата. Две минути по-късно крилата се отвориха отново и излезе висок чаровен мъж със скулесто лице, който тръгна към колата. Можеше да мине за модна театрална знаменитост. Също като Кромуел носеше вълнен костюм, но по-скоро тъмносин, отколкото черен, колосана яка и вратовръзка на бели ромбове. Спря се на прага и подуши във въздуха, примесен с лека мъгла от залива.

Абнър отвори задната врата на колата, дръпна подвижна седалка и се отдръпна. Бътлър влезе и се настани. Обърна се към сестрата на Кромуел.

— Маги, днес си направо зашеметяваща, да те схруска чо… — Замълча, видял враждебния поглед в очите на Кромуел и го поздрави, без да подава ръка: — Джейкъб, радвам се да те видя.

— Добре изглеждаш — подхвърли Кромуел равнодушно.

— Напълно. Ходя по пет мили на ден.

Кромуел го пренебрегна, взе говорителната тръба и даде указания на Абнър къде да вземе Марион Морган. После се обърна към сестра си.

— В коя кръчма на Барбари Коуст желаеш да се смесим с вмирисаната сган?

— Чух, че в „Спайдър Кели“ е доста упадъчно.

— Най-гадния вертеп на света — отвърна вещо брат й. — Но имат добри оркестри и голям дансинг.

— Смяташ ли, че е безопасно? — попита Маргарет.

Кромуел се засмя.

— Ред Кели държи цяла малка армия яки разпоредители да пазят богатата клиентела като нас от неприятности или притеснения.

— „Спайдър Кели“, твърдо — каза Бътлър. — Даже заведох там една вечер мамчето и татето. Седяхме на балкона и гледахме лудориите на сганта долу. Истински се забавляваха.

Колата спря пред жилищна сграда на Ръшън Хил, до Хайд стрийт на Ломбард, моден, но не особено скъп квартал на града. В този район на Ръшън Хил имаше домове и места за срещи, където интелектуалци, художници, архитекти, писатели и журналисти се въвличаха във възвишени спорове и дискусии — но винаги социализирани и на приятелски групи.