Клайв Касслер - Преследването

Крупието приличаше на заченат от бик. Главата му беше като изсечена скала, поставена върху врат с дебелината на дънер. Черната му коса беше боядисана, намазана с помада и раздвоена по средата. Носът му бе сплескан от многократно чупене. Бистрите му очи стояха някак не на място на лице, познало не малко юмруци. Имаше торс на бирена бъчва, закръглен и едър, но стегнат, без тлъстини. Спайдър Ред Кели, „Червения паяк“, беше някогашен боксьор, надвил веднъж Джеймс Дж. Корбът, бившия шампион в тежка категория, сваляйки го два пъти в нокдаун, но беше рухнал сам в двайсет и първия рунд. Вдигна очи щом Кромуел се приближи.

— Добър вечер, господин Кромуел, очаквах ви.

Кромуел отвори капака на часовника си и погледна стрелките.

— Простете за закъснението ми с осем минути, господин Кели. Бях неизбежно задържан.

Ред Кели се усмихна, оголвайки двата реда златни зъби.

— Да, и аз щях да се задържа, ако бях в компанията на такава очарователна лейди. — Кимна към масата. — Бихте ли опитал късмета си?

Кромуел извади портфейла си и отброи десет петдесет доларови банкноти на Националната банка, отпечатани в неговата банка по договор с федералното правителство. Кели небрежно постави пачката на купчината отстрани на масата и избута към него стек медни жетони със знака на заведението. На зелената плюшена покривка беше изрисуван типичният за фаро комплект от тринайсет карти. Комплектът беше в пики от асо до поп, с асото вляво от крупието.

Кромуел постави един жетон на валето и един между петицата и шестицата в залог, наречен „цепене“. Кели извади горната карта от кутията на крупието и откри следващата карта, наречена „губеща“. Оказа се десетка. Ако Кромуел бе заложил на нея, щеше да е загубил, тъй като банката печелеше всички залози върху откритата карта. След това Кели извади губещата карта от кутията и откри печелещата карта. Беше петица. Кромуел спечели пълния залог, не половината.

— Късметът на начинаещия подхвърли той, докато Кели избута печелившите жетони по масата.

— Какво ви е желанието, господин Кромуел?

— Нищо не искам, благодаря.

— Поискахте да се видим. Какво мога да направя в замяна на услугите, които сте ми оказвали през годините, щедрите заеми и помощта полицията да не закача заведението ми?

— Искам едно лице да се елиминира — подхвърли небрежно Кромуел, все едно че си поръчваше бира.

— Тук в града ли? — попита Кели, докато размесваше картите за нова ръка.

— Не, в Денвър.

— Мъж, надявам се — измърмори бившият боксьор и настоящо крупие, без да вдига очи от кутията за раздаване. — Поставете залога си.

Кромуел кимна и придвижи жетон между дамата и валето.

— Всъщност е агент на детективска агенция „Ван Дорн“.

Кели се спря, прели да извади карта от кутията.

— Премахването на агент на Ван Дорн би могло да има сериозни последици.

— Не и ако се направи добре.

— Името?

— Айзък Бел. — Кромуел подаде снимката, дадена от сестра му. — Това е той.

Кели й хвърли поглед.

— Защо искате да бъде премахнат?

— Имам си причини.

Кели извади губещата карта и откри печелившата, дама. Кромуел беше спечелил отново.

Крупието го погледна над масата.

— Доколкото съм чувал, всеки, който е убил агент на Ван Дорн, е бил заловен и обесен.

— Имаше няколко престъпника, които глупаво се оставиха детективите на агенцията да ги спипат. Ако се направи ефикасно, Ван Дорн изобщо няма да разбере кой е убил Бел и защо. Направете го да прилича на случайно убийство или дори злополука. Ако не остане следа, за агентите на Ван Дорн ще е невъзможно да отмъстят.

Кели се отпусна бавно в стола си.

— Трябва да ти кажа, Кромуел, че не ми харесва. — Този път нямаше „господин“.

Кромуел се усмихна мрачно.

— Ще ти хареса ли, ако платя двайсет хиляди долара за работата?

Кели се надигна и изгледа Кромуел, все едно че не знае дали да му повярва.

— Двайсет хиляди долара, казвате?

— Искам да се направи от професионалист. Не от някой безмозъчен уличен убиец.

— Къде желаете да стане?

Нямаше никакво съмнение, че работата щеше да свърши самият Кели. Собственикът на салона бе затънал до колене във всевъзможни криминални дейности. Изкушението на Кромуел за крупна финансова облага предрешаваше въпроса.

— В Денвър. Бел работи от офиса на Ван Дорн в Денвър.

— Колкото по-далече от Сан Франциско, толкова по-добре — тихо отбеляза Кели. — Имаме сделка, господин Кромуел.

„Господин“ се върна в играта и трансакцията беше уговорена. Кромуел стана от стола си и кимна към жетоните на масата.