Клайв Касслер - Преследването

Уредникът се поклони.

— Да, сър. Насам, моля.

Придружи групата на Кромуел през пълния с хора салон до една маса на балкона за богати гости, за който бе споменал Бътлър, с изглед към долния етаж на салона. Скоро една сервитьорка, облечена в тънка блузка с голямо деколте и пола над коленете, от която се показваха апетитни крака в черни копринени чорапи, задържани от съблазнителни жартиери, им донесе голяма бутилка шампанско „Вьов Клико Понсардин“, реколта 1892 г. След като постави бутилката в дървеното ведро с лед, тя се отърка в мъжете и им се усмихна свойски. Маргарет върна усмивката й, давайки й да разбере, че знае, че работи и в яслите горе, освен дето сервира на клиенти. Изненадана, че вижда особа от Ноб Хил, облечена така предизвикателно, сервитьорката я изгледа мръснишки.

— Знаеш ли, миличка, червенокоси като теб доста се търсят. Може и сама да си кажеш цената.

Марион се стъписа. Кромуел се мъчеше да сдържи смеха си, а Бътлър избухна открито:

— Това е дама! — сопна се той. — Ще се извиниш!

Сервитьорката го пренебрегна.

— Ако е и еврейка, може да удари върха на скалата. — След това се обърна, люшна задник и заслиза по стълбището.

— Какво общо има еврейството с това? — наивно попита Марион.

— Има един мит — обясни Корнуел, — че червенокосите еврейки са най-страстните жени.

Маргарет се забавляваше, загледана долу в салона. Изпитваше замайващо въодушевление, докато наблюдаваше моряците и докерите, младите и честно трудещи се момчета, които, без да осъзнават, тръгваха по пътя на порока. Гледаше закоравелите престъпници, които обикаляха из помещението, осеяно с малка армия мъже, вече твърде пияни, за да могат да стоят на крака. Никой, дори и брат й не знаеше, но тя беше посещавала по няколко повода вертепите на Барбари Коуст. А беше напълно в течение, че брат й Джейкъб е чест клиент на скъпите и най-луксозни публични домове, където въртяха занаята си дамите с лоша репутация.

Марион изпитваше погнуса и в същото време — възхищение. Беше чувала, че крайбрежието е дъното на горчивината и отчаянието за бедняците на Сан Франциско, но не беше имала и представа досега колко могат да затънат хората. Не беше свикнала да пие. След малко шампанското я размекна и започна да вижда мизерията в не толкова болезнена светлина. Опита се да си представи, че е от онези леки жени, които взимат мъже горе до „яслите“ само за петдесет цента. Ужасена, бързо изтласка мисълта от ума си и колебливо се изправи на крака, след като Кромуел вдигна опразнената бутилка и обяви, че е време да идат долу.

Уредникът се появи и намери заета маса на дансинга, недалеч от сцената. Две двойки, облечени в мръсни работи дрехи възразиха, че ги вдигат от местата им, но уредникът ги заплаши с телесни щети, ако не се махнат.

— Какъв късмет — отбеляза Маргарет. — Шоуто тъкмо започва.

Кромуел поръча нова голяма бутилка шампанско, докато гледаха как една пищна жена се качи на малката сцена и започна „Танца на седемте воала“. Много скоро воалите паднаха и тя остана в оскъден костюм, който оставяше твърде малко за въображението. Коремните й мускули се накъдриха, щом се заизвива и направи няколко прелъстителни движения. Когато номерът свърши, мъжете от публиката започнаха да хвърлят монети на сцената.

— Е, това определено беше възбуждащо — подхвърли Маргарет саркастично.

Малък оркестър засвири и по дансинга се задвижиха двойки в живия ритъм на танца „Тексас Томи“. Бътлър и Маргарет закръжиха по пода с игрива разпуснатост, все едно че бяха едно цяло. Марион изпитваше гузно притеснение, че е толкова интимно близо до шефа си. След всичките години работа за него, за първи път я беше поканил навън. Беше великолепен танцьор и тя се остави да я води.

Бендът сменяше ритъма, за да могат танцуващите да сменят стъпките от „Търки трот“ на „Бъни хъг“. Скоро танцьорите започнаха да се потят в тясното непроветрено пространство на сутерена. Главата на Марион се замая от шампанското и тя помоли Корнуел да поседи за няколко минути.

— Имате ли нещо против да ви оставя замалко? — попита я вежливо Кромуел. — Бих искал да се кача горе да изиграя няколко ръце фаро.

Марион изпита огромно облекчение. Беше на ръба на пълното изтощение, а краката я боляха от новите обувки.

— Да, моля ви, господин Кромуел. Тъкмо ще поотдъхна малко.

Кромуел се качи по дървеното стълбище и бавно мина през игралния сектор, докато стигна до маса, на която нямаше никой друг, освен крупието. Зад него стояха двама мускулести мъже и видът им обезкуражаваше всеки клиент да седне да играе.