Клайв Касслер - Преследването

Марион не се вписваше в протокола. Чакаше отпред, на най-горното стъпало на блока си. Когато ролсът спря до бордюра, заслиза и се спря, докато Абнър й отвори вратата. Беше облечена в къс жакет върху синя блуза, с пола в същия цвят, семпла и елегантна. Русата й коса бе прибрана назад и сплетена на дълга плитка, с кордела отзад на дългата й шия.

Кромуел слезе и елегантно й помогна да се настани на задната седалка. Шофьорът дръпна другата подвижна седалка и той джентълменски седна на нея.

— Мис Марион Морган, позволете да ви представя господин Юджийн Бътлър. Вече се познавате със сестра ми, Маргарет.

— Мис Кромуел, за мен е удоволствие да се видим отново — каза с вежлив тон, но не особено топло Марион. — С вас също, Юджийн добави с мила фамилиарност секретарката.

— Познавате ли се? — изненада се Маргарет.

— Юджийн… господин Бътлър… ме заведе на вечеря преди известно време.

— Преди две години — уточни добродушно Бътлър. Не успях да я впечатля. Отклони всичките ми следващи покани.

— И попълзновения — добави с усмивка Марион.

— Готови ли сме за една пикантна вечер на Барбари Коуст? — попита Кромуел.

— Ще бъде ново преживяване за мен — отвърна Марион. — Никога не съм имала смелостта да ида там.

— Спомни си старата песничка — каза Маргарет:

Марион се изчерви и заби срамежливо поглед в пода, а мъжете се разсмяха.

Няколко минути по-късно Абнър зави по Пасифик стрийт и подкара през центъра на Барбари Коуст, крайбрежието, наречено така заради леговището на варварските пирати от Мароко и Тунис. Това беше домът на комарджии, проститутки, крадци, изнудвачи, главорези и убийци. Всичко беше струпано тук, поквара и разврат, бедност и богатство, мизерия и смърт.

Брегът, спечелил си скандална репутация, се гордееше със своите над триста кръчми, наблъскани стена до стена в рамките на шест градски карета, петдесет, от които на самата Пасифик стрийт. Съществуваше заради извратени политици, подкупвани от собствениците на бордеи, игрални домове и бардаци. Почтените граждани публично се оплакваха от порочната бърлога, но извръщаха очи, тъй като тайно се гордееха с неизбежното сходство на прелестния Сан Франциско с Париж, с което си беше спечелил завистливата слава на най-покварения град в западното полукълбо, карнавал на греха и развалата.

При все това Барбари Коуст беше крещящо лъскав и блестящ, пълен с врява и показен шум, истински рай за хора с прилични доходи, дошли да се смесят с изметта на обществото. Гаднярите, които държаха вертепите на порока — в повечето случаи мъже — се радваха на контетата от Ноб Хил, които влизаха в заведенията им, защото можеха, без да им мигне окото, да им вземат безбожни цени за пропуск и алкохол, обикновено трийсетачка за бутилка шампанско вместо нормалната цена от по шест — осем долара. Смесените напитки в повечето кръчми бяха по двайсет и пет цента, а бирата се харчеше за десет.

Абнър подкара ролса между гуляйджиите, шляещи се по улицата, и спря пред триетажно здание, на което горните му етажи служеха за хотел, но всъщност беше бардак, наричан „краварника“. Приютяваше петдесет жени в стаи, на които им викаха „ясли“. Приземният етаж беше за хазарт и пиене, докато в мазето долу имаше сцена за неприлични представления и просторен дървен под за дансинг. Слязоха от колата и мъжете поведоха, за да предпазят дамите, които зяпнаха втрещени във викача в бляскава униформа:

— Насам, дами и господа, в „Спайдър Кели“, най-страхотното заведение за пиене и танци на брега! Всички са добре дошли, всички ще изживеят нощта на живота си. Вижте най-дивашкото шоу и най-красивите момичета, които може да се намерят някъде! Вижте как им хвърчат петичките до главите. Как само въртят кръстчета и се полюшват! Ще ви стъписат и изумят!

— Мястото вече ми харесва — каза развеселена Маргарет.

Марион зяпна и се вкопчи силно в ръката на Кромуел, загледана в надписа, пренебрегван от клиентелата, който гласеше: „ВСЯКАКВИ ВУЛГАРНОСТИ СА ЗАБРАНЕНИ В ТОВА ЗАВЕДЕНИЕ“.

Влязоха в голямо фоайе, украсено с панели в рамки с голи жени, танцуващи сред римски руини. Поздрави ги уредник, облечен в зле скроен смокинг и ги придружи навътре.

— Желаете ли да слезете долу за шоуто? — попита ги той. — Следващото започва след десет минути.

— Бихме искали безопасна маса по-настрана от сганта — заяви с настойчив тон Кромуел. — След бутилка от най-доброто ви шампанско ще слезем долу за танците и шоуто.