Клайв Касслер - Преследването

— Да, но наследниците им ще бъдат уведомени за неочакваното наследство.

— Обещах на Кауфман и екипажа му тлъст хонорар за намирането.

— Ще се погрижа да го получат — обеща Ван Дорн. Сложи ръка на рамото на Бел. — Добра работа, Айзък. Жалко, че не можахме да намерим влака преди четирийсет и четири години.

— Езерото беше осемдесет и един метра дълбоко, където потъна влакът — обясни Бел. — Спасителната компания, наета от банковите комисионери в Сан Франциско, драгира дъното, но не можа да го намери през 1907-ма.

— Как са могли да го пропуснат?

— Беше пропаднал в падина на дъното и драгите са минали над него.

Ван Дорн се обърна и кимна към една кола, паркирана до кея.

— Предполагам, че се прибираш у дома.

Бел кимна.

— Жена ми ме чака. Ще караме до Калифорния.

— Сан Франциско?

— Влюбих се в града по време на разследването и реших да остана след земетресението и да го направя свой дом. Живеем в старото имение на Кромуел на Ноб Хил.

Бел го остави и закрачи към паркираната кола. Синята металическа боя на „Къстъм Супер 8“ модел 1950 г. със сгъваем покрив „Дакард“ блестеше под светлините на кея. Макар нощният въздух да бе студен, покривът беше смъкнат.

В шофьорската седалка седеше жена със стилна шапка върху коса, боядисана в оригиналния рус цвят. Гледаше го докато се приближаваше със същите коралови морскозелени очи, както при първата им среща. Веселите бръчици около очите й бяха на човек, който се смее с лекота, а чертите на лицето й излъчваха неподвластна на възрастта красота.

Бел отвори вратата и се пъхна на седалката до нея. Тя се наведе и го целуна силно по устните, отдръпна се и усмихна лукаво.

— Време е да те връщам.

— Беше тежък ден — отрони той с въздишка.

Марион включи запалването и стартира колата.

— Намери ли каквото търсеше?

— Джейкъб, Маргарет и парите, всичко е там.

Марион погледна над черната вода на езерото.

— Бих искала да кажа, че съжалявам, но не мога да се насиля да изпитам скръб, след като знам за отвратителните им престъпления.

Бел не желаеше да мисли повече за Кромуел и смени темата.

— Говори ли с децата?

Маргарет натисна педала за газта и отлепи колата от кея към главния път.

— И с четиримата днес следобед. Щом се върнем вкъщи, ни вдигат празненство за годишнината.

Той я потупа по коляното.

— В настроение ли си да караш цяла нощ?

Тя се усмихна и целуна ръката му.

— Колкото по-скоро се приберем у дома, толкова по-добре.

Помълчаха известно време, потънали в мисли за отдавна отминали събития. Завесата към миналото беше паднала. Никой от двамата не се обърна и не погледна назад към вагона.

Тамъни хол — Политическа организация в Ню Йорк Сити, основана през 1789 г. и свързвана в началото на XX в. с голяма корупция и злоупотреба с власт. — Б.пр.