Клайв Касслер - Преследването

Докато се връщаше към луксозния си вагон чу пронизителния вой на локомотивна свирка. Прозвуча сякаш идваше от не повече от няколкостотин метра. След това ушите му доловиха съсъка на пара и тракането на локомотивни колела. Въпреки вихрушката от прах и смет, вдигната от чинука, видя изникналата в сумрака огромна машина.

Твърде късно, помисли си Кромуел самодоволно. „Калиспел“ вече се беше отделил на пет стъпки от края на кея. Никой и нищо не можеше вече да го спре. Усмихна се на себе си, продължи към товарния вагон и се качи вътре.

Йонгевард спря със скърцане „Аделин“ едва на девет метра от края на линията. Преди още големите задвижващи колела да спрат, Бел скочи от кабината и затича към края на кея. Железопътният ферибот вече се отлепяше от пилоните навътре в езерото и лопатните колела започваха да се въртят. Зевът се бе разширил до два и половина метра, когато Бел стигна до ръба.

Не се поколеба, не обмисли, нито анализира действията си, не забави бяга си. Изглеждаше непреодолимо далече, но без миг прекъсване скочи от кея. Съзнавайки, че разстоянието е твърде голямо, за да може да се приземи на крака, пресегна се и сграбчи перилото с ръце, а тялото му пропадна и се люшна като махало срещу корпуса на ферибота. На косъм успя да се задържи и да не падне във водата, а сблъсъкът изкара въздуха от дробовете му. Задържа се в мъртва хватка за перилото докато върне дъха си, но болката в гърдите му не заглъхна. Бавно, убийствено мъчително се издърпа през перилото на палубата до товарния вагон на Кромуел.

Бел опипа леко с пръсти гърдите си и разбра, че е пукнал едно или две ребра. Стисна зъби да надмогне болката, надигна се с усилие и се вкопчи в една от стъпенките на стълбата, водеща към покрива на вагона, за да се укрепи от подскачането и люшкането на кораба, заорал напред в пастта на чинука. Докато „Калиспел“ навлизаше в средата на езерото, понесените от вятъра вълни заливаха носа и ниската палуба с коловозите и се завихряха около колелата на локомотива. Ужасните ветрове вдигнаха температурата на въздуха до невероятните за сезона двайсет градуса.

Бел отхвърли всякаква мисъл за предпазливост. Отвори рязко товарната врата на вагона и се претърколи на пода. Изпъшка от болката в гърдите, стиснал здраво четирийсет и осемкалибровия колт в ръката си. Изненадата беше неговото предимство. Кромуел не изпадна в тревога, повярвал, че във вагона влиза Абнър. Твърде много бе закъснял, когато видя най-опасния си враг.

— Здрасти, Джейкъб — каза Бел със сърдечна усмивка. — Липсвах ли ти?

Последваха няколко мига стъписано мълчание.

Бел се вдигна на колене, а след това и на крака, като задържа колта прицелен в сърцето на Кромуел и затвори вратата на вагона, за да спре порива на вятъра, коте блъскаше стария ферибот. Огледа набързо вътрешността на вагона.

— Виж ти — отрони с любопитство. — Моите поздравления. — Махна със свободната си ръка из екзотично обзаведения вагон. — В този стил значи се измъкваше от престъпленията си.

— Радвам се, че одобряваш — подхвърли Кромуел невъзмутимо.

Бел се усмихна, присвил предпазливо очи, без да сниши дулото на колта. Озърна се към кожените сандъци, струпани до едната стена.

— Парите от банката ти. Трябва да са впечатляващо количество.

— Достатъчно, за да започна ново предприятие — отвърна сърдечно Кромуел.

— Ти си ни проследил? — най-сетне отрони Маргарет, изумена и невярваща. — Беше по-скоро въпрос, отколкото констатация.

— Не точно проследил — отвърна сухо Бел. — По-скоро подгонил.

Кромуел бързо възвърна самообладание.

— Как пристигна толкова бързо?

— За щастие имах по-бърза машина и по-самоотвержен екипаж.

— Разбрал си, че двамата с Маргарет напуснахме Сан Франциско?

— Проследих този товарен фургон и разбрах, че си го пребоядисал с нов сериен номер. Агентите ми го държаха под наблюдение, изчаквайки момента, в който ще прибегнеш отново до него. За съжаление дойде земетресението и агентите ми имаха по-неотложни задължения другаде.

— И си открил, че е напуснал гарата — предположи Кромуел.

Бел кимна.

— Едва след като отидох в банката ти и видях, че си разчистил хранилището от всички едри банкноти.

— Но как си могъл да разбереш, че сме тръгнали към Канада?

— Диспечерът в службата на „Южен Пасифик“ — излъга Бел, за да не замесва Марион. — Опрях пистолет в главата му и го убедих да ми каже по какво трасе пътува наетата ти композиция. След това бе само въпрос да се запълнят пукнатините.