Клайв Касслер - Преследването

— Много умно, господин Бел — каза Кромуел с чашата с шампанско в ръка и го изгледа с възхищение. — Явно съм проявявал склонност да ви подценявам.

— Един-два пъти успя да ме подведеш.

Маргарет заговори почти шепнешком.

— Какви са намеренията ти? — Стъписването й се бе превърнало в отчаяние.

— Задържам брат ти за местния шериф, след като стигнем до брега. След това събирам нужните документи да ви ескортирам двамата до Чикаго, където ще получите ускорен процес без уредено от старите ви приятелчета съдебно жури. Той ще бъде обесен за престъпленията си. — Усмивката на Бел стана студена и тонът — заплашителен. — А ти, скъпа Маргарет, вероятно ще прекараш най-хубавите години от живота си във федерален затвор.

Бел засече разменените погледи между Кромуел и Маргарет. Можеше само да гадае какво мислят, но беше напълно сигурен, че не вещаеше добро. Видя как Кромуел се смъкна в единия край на богатото канапе.

— Пътуването ни може да продължи дълго в това време. — Сякаш да подчертае твърдението му, бутилката шампанско се хлъзна на масата и се затъркаля на пода. — Жалко. Тъкмо се канех да ви предложа пиене.

Бел можеше само да предполага къде държи Кромуел своя колт трийсет и осем.

— Никога не пия по време на служба — отвърна шеговито.

Вагонът отново залитна рязко, докато фериботът се накланяше на една страна. Целият корпус затрепери, щом едното лопатно колело затрещя над водата. Маргарет ахна уплашено и зяпна във водата, просмукваща се на все по-големи локви на пода на товарния вагон.

Отвън вятърът нищеше, а „Калиспел“ скърцаше и стенеше под атаката на усилващите се вълни, които връхлитаха по дължината на езерото Флетхед. Умореният стар съд цепеше с носа си през тласканите от бурята разпопени гребени и пропадаше болезнено в падините. Една висока вълна разби предните прозорци и плисна парцали вода в кабината на щурвала.

Капитан Бос придърпа яката на палтото си и сграбчи отчаяно щурвала, докато вятърът го пердашеше с водни пръски, които жилеха кожата на лицето и ръцете му.

През говорителната тръба от машинното се чу пронизително свирене. Бос я вдигна.

— Кабината на щурвала.

Гласът на Реган прозвуча глухо през тръбата.

— Тук долу се пълни с вода, капитане.

— Помпите ще се справят ли?

— Засега. Но корпусът скърца ужасно. Боя се, че гредите може да поддадат.

— Приготви се да се разкараш, ако стане лошо. Измъкни се на покрива над камбуза и отвържи лодката.

— Да, сър — отвърна Реган. — А вие, капитане?

— Извикай ми, когато напуснеш машинното. Ще те последвам ако мога.

— А хората на влака? Не можем просто да ги оставим.

Бос беше мъж с морални устои, богобоязлив човек с голяма вътрешна сила, от старата школа, за която думата беше закон. Беше уважаван от всички, които живееха около езерото. Загледа се през счупения прозорец на кабината на щурвала към далечния бряг и полудялата вода, която се разбиваше на пяна в носа, и разбра със сигурност, че „Калиспел“ нямаше да се справи.

— Те са моя отговорност — отвърна бавно. — Спасявай себе си.

— Бог да ви благослови, капитане.

После тръбата затихна.

Ураганните ветрове на чинука бяха най-унищожителните в историята. Плевници бяха изравнени със земята, бяха отнесени покриви, имаше дървета, изтръгнати от корените си, много телеграфни и телефонни стълбове бяха съборени. Пълната сила на топлите ветрове забушува над езерото Флетхед и запердаши водата в кипящ въртоп, който блъскаше безмилостно уморения стар „Калиспел“, който се подмяташе жално между огромните вълни. Лодката, на която капитанът се беше надявал да спаси живота си, вече бе изтръгната от разбитото скеле и беше натрошена, а останките й се разпиляха в побеснялата вода.

Бос се бореше с щурвала в отчаяно усилие да задържи „Калиспел“ на прав курс към западния бряг, на по-малко от две мили разстояние. Хранеше слаба надежда да стигнат до спасителния малък пристан на Ролинс, но дълбоко в себе си знаеше, че шансовете са нищожни за него и съда. Имаше опасност всеки момент фериботът да се обърне. Локомотивът, тендерът и товарният вагон бяха сламките, които щяха да прекършат гърба на камилата.

Без тежестта им, „Калиспел“ можеше да се задържи по-високо във водата и да не пострада толкова зле от огромните вълни, които заливаха смъкнатата палуба с коловозите. Капитанът погледна надолу към носа и видя, че е пострадал лошо. Шпангоутите по откритата част на носа бяха разбити и откъснати от носещите трегери.