Клайв Касслер - Преследването

Името Ван Дорн бе уважавано в кръговете на правораздаването. Мърфи остави чука и посочи към входа.

— Заповядайте вътре. Поразхвърляно е, но имам кафе на печката.

— След това катерене по хълма, ще съм ви благодарен за чаша вода.

— Съжалявам, пороят замърси кладенеца и не става за пиене, но донесох един галон от конското корито в града.

— Кафе да бъде — отвърна леко притеснен Бел.

Мърфи го отведе в къщата и му предложи стол край кухненската маса. Женско присъствие не личеше и агентът реши, че Мърфи е ерген. Шерифът сипа кафе в две тенекиени чаши от емайлирания чайник на печката, в която горяха дърва.

— Не знам как мога да ви помогна, господин Бел. Пратих копие от разкритията си до агенцията ви в Чикаго.

— Пропуснал сте да упоменете за видяното от Джак Карсън.

Мърфи се изсмя.

— Онзи на мотоциклета ли? Не вярвам на казаното от Джак. Описанието не отговаря на никой от градските хора, дето ги знам.

— Бандитът може да е сменил външността си — предложи Бел.

— Не е имал време да смени напълно външността си, да си вземе мотоциклета и да духне.

— Водачът и машината му не са ли видени повече?

Мърфи сви рамене.

— Странно ми е, че никой друг не го е видял, освен Джак. Мъж с единствения мотоциклет в града трябваше да е бил забелязан. А и как би могъл да излезе от града, без да остави следа?

— Признавам, че това звучи малко невероятно — съгласи се Бел, въпреки че не искаше да отхвърли свидетелството.

— Джак Карсън беше изтъкнат гражданин, нямаше навик да се напива или да приказва измислици. Но вярвам, че е халюцинирал.

— Имаше ли някое открито свидетелство, което да не е отбелязано в доклада ви?

— Намери се нещо, след като пратих доклада в Чикаго. — Мърфи стана от масичката и отвори едно чекмедже от бюрото до стената. Подаде месингова гилза на Бел. — Това го открихме две седмици по-късно. Едно момченце си играело на пода на банката, докато баща му внасял пари. Беше под килима. Бандитът трябва да го е изтървал.

Бел огледа гилзата.

— Трийсет и осми калибър. Ако е изхвърлена, трябва да е от автоматично оръжие, вероятно колт.

— И аз така предположих.

— Може ли да я задържа? — попита Бел.

— Разбира се. Но едва ли ще научите нещо от нея според мен, освен че е от пистолета на бандита. А дори това не е твърда улика.

— Ако не е от бандита, откъде би могла да се появи тогава?

Мърфи вдигна ръце в жест на безпомощност.

— Понятие си нямам.

Бел задържа внимателно гилзата в дланта си.

— Дано успеем да вземем пръстовите отпечатъци на бандита.

Мърфи се усмихна широко.

— Ще намерите и моите, както и на момчето, че и на двама от помощниците ми.

— Все пак, експертите ни биха могли да извадят отпечатък — заинати се Бел, обзет от оптимизъм. — Мостра от момчето, което го е намерило, няма да ни трябва. Неговите отпечатъци ще са малки. Но бих искал да имаме вашите и на помощниците ви. Можете да ги пратите до офиса ми в Чикаго.

— Никога не съм взимал пръстови отпечатъци — призна Мърфи. — Изобщо не съм сигурен как се прави.

— Науката го е разработила от столетия, но едва в последните няколко години се прилага в правораздаването. Отпечатъците върху предмет — в този случай гилзата — се оставят от ивиците по кожата. Когато предметът се държи, потта и мазнините се прехвърлят върху него и оставят отпечатък с формата на ивиците на върха на пръста. За да се вземат отпечатъците, повърхността се напрашва с фина прах като стрит графит от молив. След това с помощта на телеграфна лента отпечатъкът се вдига за проучване.

Мърфи отпи от кафето си.

— Ще го пробвам.

Бел благодари на шерифа и заслиза по стълбите. Три часа по-късно беше на влака за Денвър.

Шофьорът на Кромуел изкара от гаража пред разкошното имение на Ноб Хил ролс-ройса „Бругам“, модел 1906 г., с неговия шестцилиндров двигател от 30 конски сили. Колата беше изработена от лондонския майстор на карети Баркър. Кромуел лично беше направил плановете за гаража, който бе съграден от бели мраморни блокове, издялани и докарани по железопътната линия от една кариера в Колорадо. Фасадата наподобяваше гръцки храм с високи колони с канелюри, докато останалото от къщата беше с по-скромен дизайн, със сводести прозорци и корниз, увенчаващ стените.

Докато шофьорът Абнър Уийд, ирландец с каменно лице, нает повече заради опита си като борец, отколкото заради уменията си зад волана, стоеше търпеливо пред колата, Кромуел чакаше сестра си в кабинета, удобно отпуснат на кожено канапе и заслушан във валсове на Щраус, които се въртяха на цилиндров фонограф „Едисон“. Беше облечен консервативно в тъмен вълнен костюм. След като изслуша „Гласове на пролетта“, смени цилиндрите и пусна „Приказки от виенската гора“. Всеки цилиндър изсвирваше две минути музика.