Клайв Касслер - Преследването

— А оня тип на мотоциклет? — подхвърли Кръм.

— Имало е мотоциклет в града? — Любопитството на Бел се усили.

— Джак Карсън каза, че видял някакво конте да кара един. — Кръм хвърли на масата печелившата си ръка с флош.

Латур изпуфтя с пурата.

— Според Джак, бил добре облечен, когато го видял да минава по една уличка. Не могъл да си обясни как някой каращ от ония машинарии може да носи толкова чисти и неоцапани дрехи.

— Приятелят ви видял ли е лицето на мотоциклетиста?

— Джак знае само, че бил гладко избръснат — отвърна Калоуей.

— А цвета на косата?

— Според Джак, типът носел бомбе. Джак не беше сигурен, не могъл да го види добре, защото мотоциклетът минал много бързо, но смята, че косата трябва да е била рижа. Поне така си мисли, доколкото е успял да зърне бакенбардите.

За втори път през тази седмица Бел усети възбуда, потекла в жилите му. Жител на Ийгъл сити, Юта, друго миньорско градче, където Бандита касапин беше оставил четирима граждани мъртви, бе споменал, че е видял непознат да кара мотоциклет в деня на убийството.

— Къде мога да намеря този Джак Карсън?

— Не и в Бисби — обезкуражи го Кръм. — Последното, което чух, е, че се е върнал у дома си в Кентъки.

Бел си отбеляза на ум да поиска съгласието на Ван Дорн да се опита да намери Карсън.

О’Лиъри отново направи кисела физиономия, щом видя ръката си.

— Който и да е карал онзи мотоциклет, трябва да се е задържал в града няколко дни след обира.

— Защо казвате това? — попита Бел.

— Защото шерифът и хайката му щяха да забележат следи от мотоциклета, ако убиецът бе излязъл от града веднага след обира.

— Човек би си помислил, че щяха да са го забелязали, ако е останал в града, докато хайката се откаже от търсенето.

— Така е — отвърна Калоуей. Но никой не го е видял повече.

— Карсън благонадежден свидетел ли беше? — Бел сложи пет долара на масата. — Вдигам.

— Джак беше бивш кмет на Бисби, адвокат с висок престиж като почтен човек — обясни Латур. — Ако той каже, че е видял мъж на мотоциклет, значи е видял мъж на мотоциклет. Нямам причина да се съмнявам в думите му.

— Утре ли ще идете да се видите с шериф Мърфи? — попита Кръм, най-после спечелил ръка.

Бел кимна.

— Още сутринта. Но след като поговорих с вас, господа, боя се, че едва ли може да ми каже нещо важно.

След като изпи питието си през двата часа игра, Бел беше почти на нула. Беше влязъл само с четири долара и никой от другите играчи не възропта, когато им пожела лека нощ и се запъти обратно към хотела си.

Пътят, който криволичеше нагоре по улицата към къщата на шерифа, се оказа дълъг и разкалян след дъждовната буря, ударила Бисби през нощта. Щом свърши, Бел се заизкачва по стръмните стъпала, които сякаш продължаваха безкрайно. Въпреки чудесната си физическа форма се задъха, докато стигне до горе.

Беше в добро настроение. Още не бе научил дали Ървайн и Къртис са се натъкнали на нещо, но беше адски сигурен, че мъжът, видян на мотоциклета, е бил Бандита касапин, след като е свалил маскировката си на стар пиян миньор. Един липсващ пръст и сведението за рижата коса едва ли бяха повод за триумф. Дори цветът на косата, зърнат от Джак Карсън, беше много смътна следа. Това, което интригуваше Бел, бе мотоциклетът: изглеждаше уместно един ловък и пресметлив ум да прибегне до най-съвременните технологии в транспорта.

Основният въпрос беше как бандитът е излязъл с него от града, без повече да бъде видян.

Домът на шериф Мърфи се оказа само на няколко стъпки от горната площадка на стълбището. Сградата беше малка и приличаше по-скоро на барака, отколкото на къща. Пороят я беше избутал от основите и Бел видя, че Мърфи полага усилия да я укрепи на новото й място, на три метра от старото. Точно според описанието на О’Лиъри, беше боядисана в зелено, но пороят бе опустошил портокаловата горичка.

Мърфи размахваше енергично чук и не забеляза приближаването му. Дълга тъмнокафява коса се развяваше около врата и по раменете му. Повечето служители на закона в Запада не бяха дебели, а стройни и жилави. Мърфи имаше по-скоро фигура на ковач, отколкото на шериф. Мускулите на ръцете му приличаха на дънери и имаше бичи врат.

— Шериф Мърфи! — извика Бел, за да надмогне трясъка на чука по пироните.

Мърфи спря с вдигнат чук и бързо се обърна. Изгледа Бел намръщено, както щеше да погледне досаден койот.

— Аз съм шерифът, да. Но както виждате, съм зает.

— Можете да продължите работата си — каза Бел. — Аз съм от детективска агенция „Ван Дорн“ и бих искал да ви задам няколко въпроса за банковия обир и убийствата преди няколко месеца.