Клайв Касслер - Преследването

— Аз съм Франк Катоуей. Другите са Пат О’Лиъри, Клей Кръм и Луис Латур.

— Айзък Бел.

— Нов ли сте в града, господин Бел? — попита О’Лиъри, едър мускулест ирландец.

— Да, пристигнах с влака в шест и половина от Финикс.

— По работа или за удоволствие? — подпита О’Лиъри.

— Бизнес. Агент съм при детективска агенция „Ван Дорн“.

Всички вдигнаха очи от картите си и се вторачиха в Бел с неприкрит интерес.

— Я да отгатна — каза Кръм и сплете длани на едрия си корем. — Проучвате банковия обир и убийствата отпреди два месеца.

Бел кимна, докато разгръщаше ръката си и оглеждаше картите.

— Прав сте, сър.

Латур заговори с френски акцент, докато палеше пура.

— Не сте ли закъснял малко? Следата е изстинала.

— Не повече, отколкото е била пет минути след престъплението — контрира Бел. — Ще взема две карти.

Калоуей раздаде на играчите, броя поискани карти, които те се надяваха да им донесат печеливша ръка.

— Голяма мистерия — отбеляза. — От бандита така и не се намери никаква следа.

— Свръхестествено — додаде О’Лиъри, докато оглеждаше картите си. Изражението му издаваше, че няма нищо, на което си струва да заложи. — Аз съм пас. — Погледът му за миг срещна очите на Бел. — Свръхестествено е, че е могъл да се изпари във въздуха.

— Шерифът не намери никаква следа — измърмори Кръм. — Преследвачите се върнаха в града, все едно че жените им са избягали с банда амбуланти. — Мъжът замълча. — Слагам два долара.

— Три отгоре — предложи Калоуей.

Латур хвърли ръката си на раздаващия.

— Излизам.

— А вие, господин Бел? — настоя Калоуей. — Още ли сте вътре?

Бел го досмеша на ниските залози. Все пак не бяха и центове.

— Ще платя.

— Две дами — обяви Кръм.

— Две десетки — каза Калоуей. — Биеш ме. Господин Бел?

— Две осмици — отвърна Бел и подаде картите на Калоуей с лице надолу. Не беше загубил. Държеше тройка валета, но смяташе, че загубата ще му спечели повече доверие. — Имаше ли някакви догадки как се е измъкнал крадецът?

— Нищо, което да съм чул — отвърна О’Лиъри. — Последния път, когато говорих с шерифа, беше обезсърчен.

— Това трябва да е шериф Хънтър? — попита Бел, спомнил си прочетеното в доклада на агенцията.

— Джо Хънтър умря от сърдечен удар два месеца след убийствата — отвърна Латур. — Новият шериф е Стан Мърфи. Той беше помощник-шерифът на Хънтър. Знае по-добре от всеки какво стана.

— Отзивчив е като за шериф, ако човек му допадне — каза Кръм. — Но ядосаш ли го, ще те сдъвче.

— Бих искал да поговоря с него, но едва ли ще е в офиса си на Сабата. — Бел премълча обезкуражителния коментар на помощника на Мърфи. — Къде бих могъл да го намеря?

— Имахме лошо наводнение в града преди две седмици — отвърна Калоуей. — Къщата му пострада зле. Подозирам, че ще го намерите затънал до гуша в ремонти.

— Можете ли да ми кажете как да стигна до там?

О’Лиъри махна с ръка на север.

— Просто караш нагоре до края на Хоуланд стрийт и поемаш по стълбите. Къщата е боядисана в зелено и има горичка портокалови дървета покрай нея.

Разговорът се измести към политика и разсъждения дали Теди Рузвелт може да вземе трети мандат през 1908-ма, а ако не, кого би избрал за свой приемник. Бел губеше по три ръце на всяка спечелена и успя да отпусне другите мъже, след като разбраха, че гостът не го бива в хазарта. Успя отново да върне темата на банковите убийства.

— Изглежда странно, че никой не е видял крадеца да напуска банката или да излиза от града — подхвърли небрежно, докато отиграваше ръката си.

— Никой не излезе — каза О’Лиъри.

— И никой не е видял бандита да влиза в банката — добави Латур.

— Имаше някакъв стар пиян миньор, който се мотаеше на улицата срещу банката — отвърна Калоуей. — Но изчезна скоро след това.

— Шериф Хънтър не го ли сметна за заподозрян?

Латур нямаше късмет. Сгъна картите си за пети път след сядането на Бел.

— Стар миньор, наглед съвсем пропаднал и сякаш няма да е още дълго на тоя свят? Беше последният, за когото хората в града мислеха, че може да има нещо общо с престъплението.

— Неведнъж съм го виждал проснат на тротоара, гипсиран от пиене — рече О’Лиъри. — Могъл е да ограби банка и да убие трима души толкова, колкото аз мога да стана губернатор. Още си мисля, че беше вътрешна работа, изиграна от някой, когото познаваме всички.

— Би могло да е външен — възрази Бел.

Калоуей сви рамене.

— Бисби има двайсет хиляди жители. Кой да разпознае един външен?