Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

Като забеляза Шона и Криси край кухненския плот, той наведе и втория си пистолет, за да го прикрие зад сакото. Мери Катрин благодари мислено на бога поне за тази милост. Децата наблюдаваха новодошлия с умерено любопитство. На тяхната възраст внезапната поява на някой непознат беше само едно от хилядите други мистериозни неща. Заради грипа повечето от хлапетата на семейство Бенет си стояха у дома и не ходеха на училище, което бе объркало разписанието им за лягане.

— Хей, кой си ти? — заговори го Криси, като се плъзна от стола си и се запъти към новодошлия.

Мери Катрин преглътна, като едва се сдържаше да не прекоси кухнята и да грабне детето. Но вместо това пристъпи напред, за да пресече пътя на Криси, като я улови за ръката.

— Познаваме се с баща ти — обясни мъжът.

— Аз пък съм Криси. И ти ли си полицай? Защо ти тече кръв от ръката? И какво е онова отзад?

— Накарай я да млъкне — каза Учителя тихо на Мери Катрин. — Изнервят ме дрънканици от сорта: „Защо небето е синьо?“.

— Идете да гледате филма, момичета — нареди им тя.

— Но нали ни каза, че „Хари Потър“ бил прекалено страшен — обади се Шона и я изгледа смутено.

— Този път може да не е, Шона. Просто върви. Веднага .

Двете момичета се изнизаха навън, най-после подплашени повече от необичайно суровия тон на гувернантката им, отколкото от непознатия мъж.

Той взе парче от моркова върху дъската за рязане и отхапа от него.

— А сега се обади по телефона и кажи на Майк, че трябва спешно да се прибере у дома — заповяда на Мери Катрин, докато дъвчеше. — Няма да излъжеш, ако кажеш, че има спешен случай в семейството.

— Добре, млади човече, настъпи денят на Страшния съд — каза Шеймъс и вкара Еди през външната врата.

Тогава някой от другата страна на вратата я дръпна толкова силно, че топката на бравата се изплъзна от ръката му.

Преливащ от възмущение, Шеймъс заговори:

— Е, няма що, чудесно посрещане…

Не довърши, като чу силно изщракване до ухото си. Извърна се наляво и видя пистолет, при това доста голям. Някакъв висок рус мъж го бе притиснал към слепоочието му.

— Още едно хлапе? — удиви се непознатият, като огледа Еди. — Какво е това тук? Да не е дневна занималня? Че и свещеник? Е, ако и на това му викат нормален живот… Сега разбирам защо Майк Бенет се натиска да взема извънредни часове. Ако трябваше да живея в тази лудница, и аз щях да работя по двайсет и четири часа.

Стомахът на Шеймъс се сви, той инстинктивно проумя какво става. Това беше серийният убиец, когото Майк се опитваше да залови. Сигурно е взел Майк на прицел. Наистина беше изкукал.

„Може би ще успея да успокоя нападателя“, помисли си Шеймъс. Да прояви добронамерена загриженост на наставник и съветник. В края на краищата нали това му беше работата.

— Виждам, че си объркан, сине мой — заговори той, когато нападателят го поведе към всекидневната. — Има начин нещата да се оправят и аз мога да ти помогна. Да сваля бремето от плещите ти, като си признаеш греховете. Никога не е късно за това.

— Само че има един малък проблем, изкуфял глупако: няма Бог. Затова съм склонен да върша безчет грехове.

„Изкуфял ли?“ , гневно си помисли Шеймъс.

— Добре тогава — продължи той, без да обръща внимание на пистолета, като се извърна, за да погледне убиеца в очите. — Щастлив съм да ти съобщя, че си се запътил право към ада, където ти е мястото.

Децата ахнаха.

— Погледни ги, отче. Убиването на деца не е забранено от моята религия, както и на свещеници впрочем.

— За теб съм монсеньор, задник — ядосано процеди Шеймъс, като продължаваше да го гледа гневно, сякаш двамата ги очакваше петнайсетрундов боксов мач.

Но след тези думи Шеймъс млъкна. И колкото и да бе срамно, длъжен бе да признае, че убиецът имаше право. Наистина се държеше като стар глупак. Преди всичко трябваше да обуздае гнева си и да се погрижи за тези деца.

Психопатът се ухили.

— Оценявам смелостта ти, старче, но ако изръсиш още нещо такова, ще си прочетеш среднощната литургия пред седефените порти на рая заедно със свети Петър.

Внезапно Фиона, застанала най-близо от скупчилите се настрани деца, простена мъчително и повърна. Когато разбра какво става, убиецът отскочи назад. Но не беше достатъчно бърз, за да избегне плисналата струя върху обувките си.

Добро момиче , помисли си Шеймъс.

Мъжът сгърчи лице от отвращение, докато се опитваше да изтръска мръсотията. После се озърна смутено, като забеляза, че Джейн записваше трескаво цялата сцена в тетрадката си.