Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

„Ох, че ме боли глезенът“, каза си той и подсмръкна. Никога не бе боледувал. Да остане в леглото? Нима Майк не знаеше, че на неговата възраст да лежи беше опасност, която на всяка цена трябва да се избягва? Кой знае дали ще може отново да се вдигне? Разковничето беше да стои на крака и да е постоянно зает с нещо.

Освен това трябваше да ръководи паството си. Да не говорим, че бе длъжен да пипне този подъл крадец, който изпразваше кутията с подаянията. Вече бе съвсем ясно, че никой нямаше и пръста си да помръдне и да направи нещо по въпроса. Със сигурност прехвалената нюйоркска полиция нямаше да му помогне.

След двайсет минути, тъкмо когато задрямваше, чу звук — много тих, колеблив, по-скоро само скърцане. Шеймъс сподави подсмърчането си и отмести бавно с крак кадифената завеса на изповедалнята.

Шумът идваше откъм външната врата пред средната пътека! Тя се открехваше сантиметър по сантиметър. Сърцето на Шеймъс подскочи, когато зад вратата се появи човешка фигура. Остана загледан в нея като хипнотизиран, докато крадецът спря зад последната скамейка, напъха ръката си в кутията с подаянията и измъкна нещо.

Приличаше на препъната папка. Значи така го правеше, каза си Шеймъс, докато гледаше как непознатият плъзва монетите и няколкото банкноти от сгънатата папка в дланта си. Използваше това средство, за да измъква монетите, пуснати в кутията. За обирджия на кутия с подаяния беше истински майстор.

Само дето ще бъде хванат на местопрестъплението, каза си Шеймъс, като си събу обувките и тихо се надигна. Време беше да го залови.

Изпълзя на пътеката само по чорапи. Прокрадна се тихо зад гърба му. Оставаха му само три метра до крадеца, когато усети отвратително силно дразнене в синусите си, което толкова бързо се надигаше, че не успя да го потисне.

Кихането му проехтя като изстрел сред мъртвешката тишина в църквата. Подплашеният крадец се извърна рязко, преди да хукне към вратата. Шеймъс се опита да направи две забързани стъпки, но чорапите му се плъзнаха и той се просна с ръце, разперени напред.

— Пипнах те! — извика, като сграбчи крадеца през кръста.

Монетите се посипаха по мраморния под, докато двамата мъже се боричкаха. Сетне противникът му внезапно престана да се съпротивлява… И ненадейно заплака .

Шеймъс го сграбчи за ризата откъм гърба, обърна го с един замах и го удари през лицето.

Вгледа се в него. Не повярва на очите си. Беше хлапе. И не просто някакво хлапе.

Злочестият обирджия се оказа Еди, деветгодишният син на Майк.

— За бога, Еди, как можа? — заговори Шеймъс с разбито сърце. — Тези пари отиват за купуването на продукти за изхранването на бедните, които нямат нищо. А ти — ти живееш в хубав апартамент с всичко, което пожелаеш, и освен това разполагаш с достатъчно джобни за харчене. Само не ми казвай, че още не си пораснал и не знаеш, че кражбата е грях.

— Знам — промълви Еди през сълзи, забил поглед в пода. — Просто не мога да се сдържа. Може би истинските ми родители са престъпници. Мисля, че имам лош ген.

Шеймъс сърдито изсумтя.

— Откъде я измисли чая глупост. — Стисна ухото на момчето и го помъкна към вратата. — Бедната Мери Катрин сигурно се е поболяла от тревоги по теб. По това време трябваше да си у дома. Като научи, баща ти ще ти насини задника, както става с всеки апаш.

Когато се върнах при семейство Бланшет на Пето авеню, партито се вихреше с пълна сила. Чух танцовата музика да кънти още с излизането ми от асансьора. Във фоайето с дървена ламперия едва не ослепях от ярко мигащите светлини. Те осветяваха мълниеносно високопоставените господа и техните екзотично изглеждащи жени, които позираха, както го изискваше извисеният им социален статут.

Невероятно е да си полицай в този град, замислих се аз. Само преди десет минута бях сред останките от един дяволски пожар, а сега съм сред Пожара на суетата .

Икономът обяви, че господин и госпожа Бланшет не могат да присъстват заради спешни семейни проблеми, но искат гостите им да се забавляват. Бяха го послушали. Сексапилни и оскъдно облечени тийнейджърки от висшето общество се блъскаха и въртяха сред затъмнената зала, осветявана само от периодично просветващите проблясъци.

Минах покрай една жива статуя, превъплъщаваща прочутия травестит Бети Пейдж, покрай някаква жена в костюм на шоугърла от Лас Вегас, покрай един тип, облечен като птица. Поклатих глава, когато той запляска с криле. Да не би да се опитваше да спаси застрашени животински видове? Не, това бляскаво събитие беше с друга цел, но не можех да си спомня точно каква.