Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

— Ама и вие сте едни сбърканяци — промърмори той. — Бенет трябва да ми благодари, когато го отърва от нещастието му.

След като се погрижих за уреждането на „инцидента“ с Дженели, ми се обади Мери Катрин. Каза, че Джейн била много зле, сериозно болна, с температура тридесет и девет градуса и непрекъснато повръщала. Мери се колебаеше дали да я отведе в спешното отделение на болницата. Не мога ли веднага да се прибера у дома?

Не виждах друга възможност. За щастие тук всичко беше спокойно. Оставих лейтенант Стив Рено да ме замества и тръгнах. Кметът, позиращ за снимки във фоайето, ме изгледа враждебно, когато минах покрай него. Да не би да беше сърдит, че убиецът още не се бе появил?

Навън студеният въздух и липсата на силната музика, от която ме болеше главата, ми подействаха освежаващо. Пресякох улицата до моя „Шевролет Импала“, поех дълбоко дъх и разкърших скования си врат. Включих двигателя и завих надясно по Осемдесет и пета улица.

Докато прекосявах Сентръл Парк сред катраненочерния мрак, отново се захванах да анализирам ситуацията. Защо му беше притрябвало на някого да убива Томас Гладстон, семейството му, както и цял куп привидно случайно избрани префърцунени нюйоркчани?

Със сигурност този тип беше психопат, но в същото време организиран, умен, добре владеещ се. Не можех да повярвам, че убийствата са случайни, под въздействието на неясен импулс. Имал е причина, за да ги извърши. Отмъщение ли? Може би, но за какво отмъщаваше? Нямаше как да отгатнем. Може би и двете, заедно с още нещо, което само Бог знаеше какво е.

Като капак на всичко, бях сигурен, че по някакъв начин той е свързан с Гладстон.

Изключих канала на полицейската радиочестота и потърсих някаква нормална радиостанция, за да не ме измъчва главоболието. Попаднах на Си Би Ес 880, затова продължих да търся и чух спортните коментари по И Ес Пи Ей.

Но и тук нямаше измъкване.

— Следващият, който ни се обади, е Марио от Стейтън Айланд — обяви водещият. — Какво те тревожи, Марио?

— Най-много майка ми — отговори обаждащият се с глас като на Роки Балбоа, изигран от Силвестър Сталоун. — Тя живее в Малката Италия и се страхува да отвори вратата. Кога най-сетне ченгетата ще пипнат този побъркан тип, дето само всява страх? Господи!

— Работя върху това, Марио — казах аз, преди да изключа, защото Бет Питърс ме търсеше по мобилния телефон.

— Майк, надявам се, че си седнал. Току-що го научихме. Апартаментът бил взет под наем от някой си Уилям Майър. Оказа се, че той е доставчик на военна техника от „Кобалт Партнърс“. Спомняш ли си компанията, която осигуряваше сигурността на американците в Ирак? Онази, която нагази в дълбоките лайна след последната престрелка?

Бях зает, за да правя новини, а не да ги слушам, но помнех нещо смътно по случая. Накратко казано, инцидентът се свеждаше до това, че стреляли по конвой от официални представители на Държавния департамент и охраната от „Кобалт Партнърс“ отвърнала на огъня въпреки многолюдната тълпа наоколо. Единадесет души бяха убити, като четири от тях — деца. Очакваше се присъдата.

— Този Уилям Майър е главният заподозрян. Очаквало се днес да се появи в „Тудей шоу“, за да се защитава, но бил пуснат под гаранция. Преди да постъпи в „Кобалт Партнърс“, бил в специалните части към морската пехота. Това определено съвпада с предположенията ни, че нашият човек е бил обучаван на военна тактика и притежава умения като стрелец.

— Имаш ли някаква представа защо Гладстон се е озовал в апартамента на Майър? — попитах я.

— Абсолютно никаква, Майк, но поне разполагаме с име. Ще се опитаме да сглобим картинката. Ще го намерим, ще видиш.

Уилям Майър, мислено си повторих, когато влязох в асансьора на жилищната ни сграда. Ако се съди според това как този тип очистваше хората, той приличаше повече на Майкъл Майърс, психото от филма „Хелоуин“.

Още много въпроси оставаха без отговор. Дали Томас Гладстон и Уилям Майър са служили някога заедно? Искаше ми се да разпитам някого от познатите или роднините на Гладстон, но всички бяха мъртви. Застреляни от този Майър, ако най-новата ни теория беше вярна. Дали Гладстон е прецакал Майър… или нещо подобно? А как да си обясним факта, че Майър се е представял за Гладстон? Дори външно си приличали?

Във фоайето пред апартамента ми се разнасяше аромат на ябълки. Върху нашата антикварна маса за пощата, която деляхме със съседите, бе поставена сребърна купа, пълна догоре с ябълки, кратуни и тиквички. На тяхната врата висеше венец от изсъхнали листа в златно и яркочервено.