Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

Може би? Какви ги говорех? Трябваше. Само това имаше значение.

— Нещата са единствено между мен и теб — заговорих спокойно. — Докато се придържаме към това, ще се съглася с всичко, което пожелаеш. Само ме остави да се погрижа децата да бъдат изведени оттук. Ще им кажа да не споделят с никого нищо за случилото се и те няма да проговорят. Както самият ти спомена, те не искат да ме видят наранен.

— Всъщност — рече той — това е между мен и тези, които аз реша. Така че цялата фамилия Бенет ще остане тук.

— Добре — кимнах. — Тогава да излезем ние двамата. Ще направя каквото пожелаеш и няма да се опитвам да те преметна.

— Ще си помисля за това — отвърна той.

— Защо не ми съобщиш какво искаш да направя за теб? — продължих да настоявам. — Желаеш да избягаш? Мога да го уредя.

Той поклати глава, все още с характерната си язвително самодоволна усмивка. После взе от хладилника две кутии бира „Будвайзер“ и ги отвори. Подаде ми едната от тях, а другата остави пред себе си.

— Будвайзер? В кутия? Господи, Майк — промърмори той. — Къде държиш картофите, за да допълним ирландското ти меню?

Отпи и кимна към мен.

— Хайде, Майк, пийни. Отпусни се малко. Би трябвало да си силно ожаднял, след като толкова усърдно търчиш по следите ми. Да не говорим за сбирщината от палавници във всекидневната.

— Щом настояваш — отстъпих аз и отпих солидна глътка от студената бира. Оказа се дяволски добра на вкус.

— Видя ли? Ето че се отпусна. Знаех си, че бихме могли да се сприятелим, че ти си този, на когото мога да обясня всичко.

Отпих още веднъж. Както се бях напрегнал, можех да пресуша дузина бири. Оставих кутията на плота и се взрях в него с повече загриженост и разбиране, отколкото ми бе обичайно. Опра Уипфри би се гордяла с мен.

— Да започнем с обясненията — предложих му аз. — Ще бъда изключително щастлив да чуя какво ще ми кажеш, Уилям. Нали това ти е името? Уилям Майър?

— Нещо подобно, макар че името ми би трябвало да е Гладстон. Но родителите ми се разведоха и нашето семейство се разби. Тръгнах с майка си, после доведеният ми баща ме осинови и промени фамилията ми на Майър.

Значи заради това не бяхме успели да открием роднините на Гладстон, помислих си и поклатих глава.

— Точно заради това е всичко — продължи убиецът. — Задето обърнах гръб на името си и на брат си.

Колкото и да исках да видя този психопат на масата за аутопсии, преговарящият в мен взе връх. Майър напираше да разкаже историята си и колкото по-дълго успеех да поддържам разговора, толкова повече време щях да спечеля и така да се увеличи вероятността той да се успокои.

— Мога ли да те наричам Били? — попитах с глас, който би накарал всеки психотерапевт да се гордее. — Работил съм по милион случаи, но никога не съм чувал нещо подобно. Ще ми разкажеш ли?

Да. Разкажи ми колко си по-умен от целия останал свят, изчадие дяволско.

Точно както очаквах, Били Майър не се нуждаеше от допълнително убеждаване.

— Както казах, когато бях на десет години, родителите ми се разведоха и майка ми се омъжи повторно за един много богат финансист. Заминах с нея, докато по-малкият ми брат — Томи, остана с баща ми. Татко беше готин тип, но пияница. Работата му беше да чисти влаковете и всичките му амбиции се свеждаха до това. Защото не му пречеше на пиенето.

Отпи голяма доза от бирата си. Издържа на пиене, помислих си. Може би ще успея да го убедя да пресушим бутилката с уискито „Джеймсън“ и той ще се налочи до безсъзнание. Или ще е по-добре да го фрасна по главата с бутилката. Това бе най-голямото ми желание в момента.

— Животът ми напълно се промени — продължи той. — Записаха ме в снобарски колеж, а после в още по-елитарния Принстън. Но след като се дипломирах, вместо да се насоча към Уолстрийт, както искаше моят пастрок, аз се разбунтувах и се записах в морската пехота. Започнах службата си като пълен невежа, предизвикващ само мърморенето на началството, но я завърших в специалните части. Тренирах за пилот, като брат ми.

И несъмнено си бил най-добрият в класа , казах си аз, като си спомних колко добре боравеше с пистолетите.

— Като се уволних, се присъединих към многонационалната фирма „Кобалт“ за корпоративна сигурност. Беше велико. Войната в Ирак току-що бе започнала. Всичко беше точно като при специалните части, само че още по-добре. Всякакъв екшън, какъвто можеш да си пожелаеш. Беше велико, докато всичко не свърши. За фирма „Кобалт“ напоследък стана доста горещо. Следиш ли текущите събития, Майк?