Джеймс Паттерсон - Лош късмет

— Който и да си ти — заговори Мейсън, — слушай внимателно. Вслушвай се във всяка моя дума.

Гласът на Мейсън звучеше внушително. Тонът му бе напрегнат и крайно сериозен.

— Говоря от името на Въоръжените сили на Съединените щати. Това, което си направил, минава всякакви граници, приемливи при преговори с държавни институции. Президентът на Съединените американски щати подписа извънредна заповед и всички нормални канали за връзка сега са изключени. До пет минути от този момент нататък ще трябва да освободите заложниците или ще бъдете ликвидирани. Единственото, което мога да ти гарантирам, е следното: ако не хвърлите оръжието си веднага и ако не пуснете всички да излязат, ще се простите с живота си. Това е вашият едничък и единствен шанс да реагирате. А сега ми кажи: наистина ли тези пет минути ще се окажат последните в живота ти?

Знаех си, че ходът на Нед Мейсън е доста дързък. Използва спорната стратегия, до която най-често прибягваше военното разузнаване — да се сложи край на изчакването, всявайки страх у похитителите. Още при първия контакт беше играл вабанк , все едно че бе пуснал двутонна бомба върху цистерна с бензин.

— Ако този задник — отвърна след кратка пауза един глас с не по-малко решителен и твърд тон — не бъде отстранен от линията до пет секунди, бившият президент ще последва жена си в отвъдното.

Изпитах съжаление към Мейсън, като видях как се сгърчи лицето му. Блъфът му бе крайно рискован и сега всичко щеше да се стовари върху главата му. А освен това нищо в поведението му не подсказваше, че разполага с резервен план.

— Пет, четири… — започна да брои гласът.

Командирът Уил Матюс пристъпи напред.

— Мейсън! — извика той.

— Три…

Нед Мейсън здраво стискаше телефона, но сякаш бе престанал да диша. Както и всички ние.

— Две…

Някога бях добър при воденето на преговори, но от три години не се бях занимавал с това, пък и времето сега бе прекалено скъпо, за да излизам на сцената.

Но Нед Мейсън току-що бе пропилял шансовете си и независимо дали ми харесваше, дали бях забравил уменията си, или не, като втори преговарящ бях длъжен да се намеся.

— Едно.

С няколко крачки се озовах до Нед Мейсън и грабнах телефона от ръката му.

— Здравей — спокойно заговорих аз. — Казвам се Майк. Извинявай за тази изцепка. Човекът, който говореше с теб, не е упълномощен. Така че забрави за всичко, което той ти каза. Аз съм преговарящият. Няма да атакуваме катедралата, защото не искаме някой да пострада. Отново повтарям: извинявам се за това, което току-що се случи. С кого разговарям, моля?

— Като се има предвид фактът, че преди малко завладях тази катедрала и всички в нея — отвърна гласът, — защо да не ме наричаш Джак 11 11 Непреводима игра на думи; едно от значенията на jack в сленга е „задигам, открадвам“; hijacker е похитител. — Б.пр. ?

— Добре, Джак. Благодаря ти, че говориш с мен.

— Няма проблеми — рече Джак. — Направи ми една услуга, Майк. Кажи на тъпанаря, който току-що разговаря с мен, преди да се опита да ни нападне, че имам новина за него. Заредили сме всичките прозорци, врати и стени в катедралата е достатъчно количество пластичен експлозив C-4, свързан към много позиционно лазерно пусково устройство. Така че най-добре е да си трае. Всъщност най-добре ще е да не допусне дори една курешка от гълъб да падне в радиус от пет километра около „Сейнт Пади“ или всички в този квартал ще хвръкнат във въздуха. Ако ще и цялото кралско войнство да се изправи срещу нас. Всъщност, ако бях на твое място, щях сериозно да се замисля дали да не отзова полицейския хеликоптер. И то без никакво отлагане.

Потърсих с поглед командир Уил Матюс и кимнах кратко към автобуса. Той заговори с един от подчинените си полицаи, след няколко мига се чу пращене по радиопредавателя и след още две-три секунди бученето на хеликоптера започна да заглъхва.

— Всичко е наред, Джак. Издействах от шефа си заповед за връщане на хеликоптера. А сега е мой ред да попитам: всички там добре ли са? Зная, че има неколцина възрастни хора, които може да се нуждаят от медицински грижи. Постъпиха рапорти, че сте стреляли. Убит ли е някой?

— Все още не — отвърна Джак.

Реших да не обръщам внимание на провокативния му тон. След като свикне с мен, ще се опитам да туширам заплахите, да го подтикна да говори по-разумно, по-спокойно.

— А твоите хора не се ли нуждаят от вода, или нещо друго?

— Засега не се оплакваме — обясни ми Джак. — В тази връзка искам да ти кажа две неща, за да има върху какво да разсъждаваш. Ти ще ни дадеш това, което искаме, и няма да ни преследвате. Повтори го, Майк!