Джеймс Паттерсон - Лош късмет

Мъж на средна възраст, с коса черна като костюма му, пристъпи към мен и ми стисна ръката.

— Майк Бенет? — заговори с приятелски тон. — Аз съм Пол Мартели. От Звеното за преговори при кризисни ситуации. Специалният агент, ръководещ операцията, ме изпраща начело на двадесет и шест федерални агенти, за да ви помогнем, момчета, ако можем, разбира се.

Феберейското звено за преговори при кризисни ситуации, или ЗПКС, беше водещо в цялата страна при операциите по преговори за освобождаване на пленници. Неговият шеф, Пол Мартели, бе прочута личност в тези кръгове. Написаният от него учебник беше като библия по тази тема.

В присъствието на федералните обикновено настръхвам, ала сега бях принуден да призная, че се почувствах облекчен от появата на Пол Мартели. Вече бях навъртял три години в Отдела за преговори за освобождаване на заложници, само че нищо от досегашния ми опит не можеше да се сравни с тая ужасна ситуация. Особено в този момент, когато бях сломен заради Мейв и децата. По дяволите, бях готов да приема всяка помощ, която ми се предлагаше.

— Виждам, че твоите момчета са се погрижили за ангелите от пресата — заговори Мартели, докато оглеждаше спокойно командния център и барикадите. — Майк, кой е водещият преговарящ?

Дори и когато разговаряше по такива тривиални теми, Пол Мартели излъчваше спокойна увереност, която беше заразителна. Сега започнах да осъзнавам защо го признаваха за най-добрия в професията.

— Засега съм аз — обясних му. — Ще ме задържат тук, докато не пристигне най-добрият им експерт. После ще ми възложат някаква второстепенна роля. Тактическите сили се оглавяват от лейтенант Стив Рено, командир на Отряда за бързо реагиране. Но последната дума принадлежи на Уил Матюс, командир на целия екип.

Всички кризисни моменти изискват стриктно определена йерархия на командване. Преговарящият няма право да взема решения. Длъжен е да запита по-вишестоящите, преди да предприема каквито и да било действия в отговор на исканията на похитителите. Така се печели време, като същевременно се укрепва връзката между преговарящия и похитителите. Но все някой трябва да се нагърби с окончателното решение — да продължава ли с преговорите, или да предпочете някоя от възприетите нападателни тактики. Преговарящите са склонни да удължават разговорите, докато момчетата от тактическите звена с нетърпение очакват да започне стрелбата.

— Най-важното сега — изрече Пол Мартели и леко се усмихна — е да демонстрираме търпение. Ще се наложи да изгубим малко време, за да се организираме. Нека момчетата от специалния отряд се заемат с тактическото разузнаване. Необходимо е време и за да се охладят страстите на онези там вътре, които и да са те. Време, за да се уталожи напрежението.

Мисля, че вече бях чел всичко това в някой учебник. Всъщност в учебника на Пол Мартели.

Двамата се обърнахме едновременно, когато през кордона, преграждат Четиридесет и девета улица, профуча полицай, яхнал един прашен черен мотоциклет „Сузуки 750“. Якето му с надпис Нюйоркска полиция се вееше зад него.

— Осъществен ли е вече някакъв контакт? — извика Нед Мейсън вместо поздрав, щом скочи от мотоциклета.

Преди бях работил за кратко с Мейсън. Беше, след като напуснах Екипа за водене на преговори с похитители. Този полицай с пясъчноруса коса тренираше триатлон и въобще спортуваше доста интензивно. Много от колегите го намираха за прекалено арогантен и неприятен, но аз го признавах като един от онези особняци, които понякога жънеха по-големи успехи от някои многобройни екипи благодарение на педантичността и силната си воля.

— Все още не — отговорих му аз. Тъкмо започнах накратко да разяснявам обстановката на Нед Мейсън, когато сержантът от нюйоркската полиция, отговарящ за комуникациите, подаде главата си през вратата на автобуса, притиснал мобилния си телефон към ухото си.

— Обадиха се! — извика.

Командирът Уил Матюс се присъедини към нас, когато се втурнахме към автобуса.

— Записвай всичко, което ти кажа — нареди Нед Менсън. — Не пропускай нито дума.

По напереното му държане разбрах, че не се е променил от последната ни среща.

— Обаждането постъпи точно в 9 часа. Проследихме го дотук — рапортува полицейският техник, специалист по комуникациите, и му подаде телефона. — Кой от вас, момчета, ще го поеме?

Мейсън грабна телефона от ръката му, докато Уил Матюс, Пол Мартели и аз си слагахме слушалките, за да можем и ние да чуваме.