Джеймс Паттерсон - Лош късмет

— Бенет — започна Уил Матюс, — радвам се, че се присъедини към нас. Ето каква е работата. Кметът, бившият президент, кардиналът на Ню Йорк, както и няколко кинозвезди и величия от музикалните и спортните среди. И… кой още? Да, Юджиния Хъмфри и около три хиляди други ВИП персони са взети за заложници от дузина или повече тежковъоръжени, маскирани мъже. Схвана ли за какво ти говоря?

Трудно ми бе да осмисля това, което Уил Матюс току-що ми каза. Дори да ставаше дума само за кмета или за бившия президент, пак би било стряскащо, но като се добавят и останалите…

Преди да продължи, шефът на нюйоркската полиция се взря сърдито в мен, сякаш очакваше да го слушам със зяпнала уста, докато продължаваше с описанието на случилото се досега.

— Засега не знаем дали стрелците са терористи. Според предварителните рапорти на хората от охраната, които току-що бяха освободени от катедралата, поне предводителят на похитителите като че ли не е арабин. Той се обърнал с кратко изявление към тълпата, при което звучал „като човек от бялата раса“.

Тези неидентифицирани маскирани мъже държат в плен тридесет и един полицаи, около две дузини агенти от специалните служби, включително охраната на бившия президент, при това само с помощта на оръжия, които не са смъртоносни . Сълзотворен газ, гумени куршуми и електрошокови палки. Но има и още. Преди двадесет минути те отвориха вратите откъм Пето авеню и изтикаха навън мъжете от охраната и полицаите. Имаше множество счупени носове и насинени очи, обаче те можеха да бъдат застреляни също тъй лесно, както ги пуснаха да си вървят. Затова мисля, че би трябвало да бъдем благодарни поне за тази скромна проява на милосърдие.

Опитах се да прикрия изненадата и смущението си. Не ми бе лесно да изглеждам спокоен. Охраната на катедралата би трябвало да е подсилена, но въпреки това е била преодоляна?! И то с оръжия, които не са смъртоносни?!

— С какво мога да помогна? — попитах аз.

— Превъзходен първи въпрос. Нед Мейсън, нашият спец по преговорите, е поел насам. Но го намерихме далеч от тук, в северната част на щата, май че се казва Ориндж Каунти или друго място, ама пак с такова смешно име. Дали не беше Нюбъри? Зная, че вече не си към Екипа за водене на преговори за спасяване на заложници, но тъкмо сега се нуждая от най-доброто мнение, в случай че онези там се обадят, преди той да дойде.

Освен това си спомням, че досега ти доста често си се появявал в медиите. Така че може да ми потрябваш, за да се справяш с нашествието на рояка от ненаситните и натрапчиви като скакалци журналисти. Стив Рено се е заел с разработването на стратегията. Можеш да се консултираш с него, когато атаката започне. Огледай обстановката и бъди нащрек. И помисли добре какво трябва да се каже на пресата.

Последвах заповедите му, като започнах с оглеждането на огромната и величествена катедрала. Докато се опитвах да си представя какви хора са я измислили и построили, чух силен шум откъм барикадата на Петдесета улица.

Инстинктивно посегнах към пистолета си, щом видях как рус мъж с яке без ръкави и силно гримирана червенокоса жена се втурнаха зад барикадата. Какво, по дяволите, ставаше там? Двамата бързо прекосиха опразненото Пето авеню и се затичаха към стъпалата пред входа на катедралата. В същия миг иззад катафалката изскочиха прикриващите се там трима агенти от Отряда за бързо реагиране и ги повлякоха след себе си.

Непоносимо ярката перука на червенокосата се смъкна и полетя настрани, разкривайки съвсем ниско остриганата й коса. До нея русокосият още се хилеше и аз успях да видя, че зениците му бяха много разширени от дрогата.

— Има само една любов! Трансполовата 10 10 Transgender — термин, свързан с отричането на принадлежността само към един пол. Трансполови разновидности: транссексуалност, трансвестизъм, кросдресинг, драг кингс, драг куийнс, джендър куиър, кросджендър (кръстосан пол) и андрогинност. — Б.пр. !

Едва сега си поех дъх. Никакъв повод за тревога. Нямаше самоубийци, опасани с взрив. Само поредното зрелищно представление на уличния театър, характерен за Ню Йорк.

Видях как Уил Матюс остана със зейнала уста на тротоара до мен, докато затъквах обратно глока в кобура. После смъкна шапката си и се почеса по остриганата глава.

— Случайно да имаш цигари? — попита ме той.

— Не пуша — поклатих глава.

— Нито пък аз — рече Уил Матюс и се отдръпна. — Но мисля да започна.

Десетина минути по-късно пристигнаха агентите от ФБР в типичния си стил: четири яки джипа „Шевролет Събърбан“, черни отвсякъде, дори и стъклата им, вихрено се провряха през барикадата на Четиридесет и девета улица. После от тях като буен порой рукна напълно готов за атака тежковъоръжен тактически екип. Високи и грациозно чевръсти, командосите в черни униформи приличаха по-скоро на атлети от професионалната лига. Запитах се дали не са от прочутия Отряд за спасяване на заложници към ФБР. Настоящата ситуация със сигурност изискваше присъствието им.