Джеймс Паттерсон - Лош късмет

Чашите с кафетата ни подскочиха, когато стоварих юмрука си върху масата. Да, това беше! Не можех да повярвам, че се сбъдват подозренията ми, дето досега най-много ме тормозеха. Изводът, до който стигнах, ме накара да се вцепеня от вледеняващи тръпки.

— Цялото това ужасно похищение е било старателно режисирано — мрачно заявих аз. — Нито една подробност не им е убягнала. Но как, по дяволите, можеш да планираш държавно погребение, ако не разполагаш с покойник? По някакъв начин те са убили Каролайн Хопкинс.

През широкия прозорец на четвъртия етаж на „Сакс от Пето авеню“ 12 12 Верига от скъпи, елитни модни магазини, наречена по първия магазин в Ню Йорк на Пето авеню, в непосредствено съседство спрямо катедралата „Сейнт Патрик“. — Б.пр. , разкриващ внушителна панорама към града, Чистника се загледа в замръзващата на кристали паяжина от едри снежинки. После сведе поглед надолу към улицата.

„Вижте ги тези задници — каза си той. — Заменили са изтърканите коледни мелодии с някаква още по-старомодна музика на пиано, докато там долу, на Пето авеню разиграват на живо най-новата версия на кийстоунските 13 13 „Кийстоун“ — филмовата компания на Мак Сенет в Калифорния, заснела множество неми филми, главно комедии с полицаи; там се снима и Чаплин. — Б.пр. полицаи“.

„Боже, усещането е страхотно“, помисли си Чистника. Издигна леко треперещата си ръка пред усмихнатото си лице. Не можеше да отрече, че само за това си струваше да се живее на този свят. Припомни си най-необузданите си фантазии. Любимата му беше онази, при която се озоваваше насред най-оживената гара в Ню Йорк — Сентръл Стейшън, и то в часа, когато там се струпваха най-много хора. Тогава той внезапно измъкваше нещо изпод балтона си. Понякога самурайски меч, друг път — електрически трион. В най-предпочитания вариант се виждаше с огнепръскачка. Това се казва шок и страхопочитание.

Обаче реалността се оказа много по-добра от всяка фантазия… Той отново се взря надолу към авенюто, където задъханите „експерти по кризите“ панически се опитваха да се справят с тревожната ситуация.

Сега имаше реална власт над реални хора.

Музиката внезапно замлъкна сред парфюмирания въздух на универсалния магазин. Сега какво?

— Заради извънредната ситуация, по нареждане на полицията, „Сакс от Пето авеню“ ще бъде затворен. Моля, отправете се към най-близкия изход. Моля, запазете спокойствие. Не сте изложени на опасност.

Чистника не успя да сдържи усмивката си.

Сега всички играеха по свирката му.

Той бе успял да реализира най-тъмните си идеи, да застави цял град да действа в негова полза.

Той беше господарят.

Измъкна от джоба си навлажнена с ароматизатор хартиена кърпичка. Ръцете му още трепереха, докато я разтваряше, но когато избърса лицето си, отново бе непоклатим като скала.

После позвъни вкъщи — поговори с жена си и с децата си.

— Добре съм, Хелън. Не съм изложен на опасност.

Заровил глава в шепи, Стивън Хопкинс седеше сам на скамейката в малкия параклис зад главния олтар. Почти се радваше, че Каролайн не е тук, за да види какво се случва. Тя беше толкова добра душа и всичко това щеше дълбоко да я нарани, нямаше да го понесе.

По скамейките около него бяха насядали тридесетина заложници. Познаваше неколцина от тях, повечето добре известни в обществото, от онези щедри личности, които помагаха много на Каролайн в благотворителната й дейност.

Погледна към тримата маскирани стрелци, изправени пред параклиса. Копелетата винаги бяха нащрек. На него често му се бе случвало да попада сред военни, така че тези тук по нещо му напомниха за тях.

Дали мотивацията им бе политическа? Когато започна стрелбата, първото му хрумване бе, че са терористи от Близкия изток. Обаче скоро стана очевидно, че тези мъже са американци. Какво, по дяволите, искаха? И как можеха да бъдат толкова дръзки? Дори не се страхуваха от смъртта?

Нисък, мускулест похитител пристъпи по централната пътека и театрално се изкашля.

— Здравейте, всички. Аз съм Джак. Можете да наричате онзи там — едрия, моя лош приятел — с прякора му Малкия Джон . Приемете, моля, най-искрените ни извинени за това, че ви задържахме по този начин. Всеки, който се нуждае от тоалетна, е достатъчно да вдигне ръка и ще бъде съпроводен дотам. Има вода и храна за всички. Пак е достатъчно само да вдигнете ръка. Чувствайте се свободни да лягате по скамейките или по пода там, отзад. Ако ни сътрудничите, всичко ще мине гладко. Но в противен случай последствията ще бъдат много неприятни. Изборът е ваш.