Скотт Мариани - Изгубената реликва

— По дяволите! — изруга той. — Отново удрям на камък. Смятах с връзките на обувките да удуша всички в отделението и после да се спусна през прозореца.

Докторът го гледаше с недоумение. Бен влезе в малката баня и се преоблече. Ръката му все още беше леко изтръпнала, но заздравяваше добре. Когато излезе, вън го чакаха четирима карабинери. Бен подаде китки, за да му щракнат белезниците, след което го изведоха. В коридора имаше още полицаи, въоръжени до зъби. Сред тях Бен забеляза познато лице. Роберто Ларио избегна погледа му. Беше замислен и мълчалив.

Полицаите изведоха Бен от отделението в къс коридор с асансьори. Вратата се отвори и всички се качиха в кабината. Бен застана с лице към вратата. Усещаше заредените и насочени към него оръжия. Коленете му трепереха от мисълта за случващото се с него, но нямаше никакво намерение да показва, че е притеснен. Когато асансьорът потегли, Бен се обърна към мълчаливия Ларио.

— Трябва да отбележа, че съм разочарован — каза той. — Очаквах Дарси Кейн да се появи лично. Да ми благодари, че се оставих да ме хванат.

Ларио изглеждаше смутен.

— Не знам къде е тя — изрече той тихо, сякаш съжаляваше, че му казва и толкова.

Бен искаше да го попита какво означава това, но в този момент камбанката издрънча и вратата на асансьора се отвори. Полицаите го избутаха навън и след миг се озоваха на улицата.

Чакаха го цивилни агенти и няколко карабинери с две патрулни коли и бял затворнически микробус, пълен с униформени надзиратели. Задните врати на микробуса бяха отворени и се виждаше вътрешността — две метални пейки, една срещу друга, метални стени и таван. Нямаше предпазни колани. Вероятно според италианската система задържаните биха могли да се обесят или удушат, докато пътуват. Или просто никой не се интересуваше какво ще стане с тях в случай на автомобилна катастрофа. Прозорците бяха защитени с дебела решетка отвътре, а стъклата отвън бяха затъмнени.

Докато го водеха към микробуса, Бен видя, че още един затворник чака, за да бъде транспортиран заедно с него. Беше набит, чернокос, около трийсетгодишен. Нямаше вид на изпечен престъпник. Бен се зачуди какво ли е направил, за да заслужи да го заключат в затворническия микробус заедно с опасния убиец психопат.

Спътникът му остана мълчалив, докато ги качваха отзад и след като затръшнаха вратите. Стоманената черупка се разтресе, когато дизеловият двигател запали. След кратко спиране на портала продължиха по улиците на Рим.

Когато вратите се затвориха, затворническият микробус бързо се превърна в неприятна сауна под лъчите на палещото слънце на Рим. Той се тресеше и друсаше и Бен полагаше сериозни усилия да се крепи на металната пейка и да не мисли къде го карат и какво го очаква.

До този момент никой не беше споменал думата „адвокат“. Никакви телефонни разговори, никакви контакти с външния свят. Джеф Декър в „Льо Вал“ вероятно бе направил невъзможното, за да разбере какво става.

А Брук… вероятно и тя беше разбрала, че е бил заловен съвсем близо до къщата й в Португалия. Дали се е досетила, че е научил тайната й? Че я е видял там с онзи мъж… който и да бе той?

Какво да правя? — питаше се Бен. Ако изобщо някога се измъкнеше от тази каша, би ли могъл да я види отново? Искаше ли да чуе какво тя има да му каже? Или просто щеше да се опита да забрави случилото се през последните няколко месеца? Нямаше отговор. Чувстваше се изгубен и много самотен.

Вероятно пътуваха от двайсетина минути, когато микробусът рязко зави и Бен и спътникът му се проснаха на голите метални пейки. Бен се канеше да каже нещо, когато отвън започнаха да стрелят — неравна поредица единични изстрели, после дълъг откос. Двамата арестанти се хвърлиха на пода, защото куршумите загракаха по ламарината. Бен обаче бързо си даде сметка, че затворническият микробус не беше основната мишена на стрелците.

Изведнъж ги разтърси мощна, оглушителна взривна вълна. Нещо друго, а не куршуми заблъска по ламарините на микробуса — летящите отломки от онова, което беше хвръкнало във въздуха. Микробусът се понесе странично, после се удари в нещо твърдо и спря. Бен и спътникът му нямаше за какво да се уловят и се блъснаха в ламаринената преграда, която ги делеше от шофьорската кабина.

Изтрещя втори взрив. Бен усети киселата миризма на запален бензин и пластмаса. Чу да отварят предните врати на микробуса, някой крещеше. Последваха още изстрели. Крясъците преминаха в писъци.