Скотт Мариани - Изгубената реликва

Бен се вторачи в онова, което извадиха от обувката му. Колко време се е разхождал с джипиес?

— Не са толкова умни — каза белязаният и хвърли устройството настрани. — Имаме заглушител.

Те , помисли си Бен. Кои са те ?

Мъжът отиде до него и каза:

— Никой не може да те открие тук, Бен Хоуп. А сега на работа.

Бен си даваше сметка, че няма смисъл да ги убеждава, че не са хванали когото трябва. Не и когато бе най-популярната личност в Италия в момента.

— Нека се опитам да позная — каза той. — Току-що сте открили, че графиката на Гоя, която откраднахте с вашите момчета, е фалшива, и искате да знаете къде е оригиналът.

Онзи изсумтя.

— Изобщо не ни пука за Гоя.

— Обаче решихте, че за него си струва да убивате.

— Не знаеш нищо. Имаш ли представа кой съм аз?

— Някой, който си е заврял физиономията в комбайн.

Белязаният удари силно Бен по лицето.

— Името ми е Спартак Гурко. Руските специални части. Сега съм частен предприемач.

Бен имаше чувството, че знае какво ще последва. Анатолий Шиков не беше купил онзи летящ нож по каталог за интернет търговия.

— А един човек, когото ти уби, беше мой приятел. Познавам Анатолий от много години. Сега го няма. И това много ме натъжава.

Лицето на Бен гореше от удара.

— Радвам се, че го убих. Беше боклук и си го търсеше.

Изражението на Гурко стана ледено, белегът му се изопна.

— Заради това трябва да умреш. Бавно и много болезнено. Искам да го знаеш. Но няма да е сега. Трябва да те оставя жив.

— Много благоразумно от твоя страна.

— Мислиш се за много корав?

— Има и по-корави.

— Няма да си толкова корав, когато шефът ми се заеме с теб. Григорий Шиков не е добър като мен.

— Значи ще пътуваме? — попита Бен. — На изток, предполагам.

Гурко кимна.

— Първо обаче трябва да се погрижа за нещо. Ти уби сина на Григорий Шиков и заради това той ще те убие. Ти обаче нарани и мен. Уби мой приятел. Затова аз ще нараня теб.

Той сви рамене, като че ли това бе най-нормалното и разумно нещо на света.

Останалите се хилеха. Бен плъзна поглед по цевите на оръжията им и се зачуди дали има начин да обезоръжи и застреля петима мъже, без самият той да се окаже надупчен с куршуми.

Гурко продължи:

— Ще бъдеш… — Млъкна, за да намери подходящата дума. — Осакатен. — Като че ли му харесваше как звучи. — Разбираш ли тази дума? Осакатен?

— Достатъчно е да те погледна — каза Бен.

Гурко посочи високия мъж, който бе събул обувките на Бен.

— Максим обаче ще те пази жив. За Григорий. Максим е експерт, медик. Заши лицето ми след граната. Сега пак съм хубав.

Той се засмя и даде знак на един от хората си. Онзи свали оръжието си и отиде до джипа. Отвори задната врата, взе една кирка и се върна. Бен се вгледа в кирката. Беше съвсем нова. Дръжката беше от оранжево фибростъкло. Острието беше от боядисана в синьо стомана. Плоско от едната страна. Остър шип от другата. Онзи вдигна тежкото сечиво с две ръце, метна го на рамо и отново бръкна в джипа. Този път извади горелка. Индустриална, солидна, с голям резервоар отдолу и почернял накрайник.

— Не съм животно — обади се Гурко. — Ще ти дам възможност да избираш. — Той разпери ръце. — Кое избираш?

Бен мълчеше.

— Забивам кирката в тялото ти. Заковавам те за пода като насекомо и ти се иска да си умрял. Или може да готвим заедно. Обичаш ли барбекю? Ще ти изпека топките, пръстите на краката, ръцете, лицето. Ще оставя само толкова, колкото Григорий да разпознае кого убива. Може би предпочиташ това. Е, какво да бъде, Бен Хоуп?

Бен не смяташе да му отговаря.

— Не можеш да избереш? Тогава аз ще избера — каза Гурко и грабна кирката от колегата си.

Петимата вдигнаха Бен от стола и го проснаха на пода. Вдигнаха окованите му ръце над главата. Разтвориха широко краката му.

Гурко отиде до него, без да бърза, като опипваше дръжката на кирката. Остави я за момент, за да свали якето си и да го закачи на облегалката на пластмасовия стол. Очите му заблестяха и той вдигна сечивото над главата си. Острият шип блесна за миг във въздуха, после Гурко замахна с всичка сила. Бен видя как се насочва към тялото му. Опита се отчаяно да измести тялото си, но силните ръце го държаха здраво.

Острието се спусна долу и удари бетона на сантиметър от бедрото на Бен.

— Не улучих — каза Гурко с усмивка.

След още една театрална пауза той изчисти прашинка от върха на кирката. После я вдигна още веднъж. Този път сериозно. Бен гледаше безпомощно, докато кирката се издигаше във въздуха. Имаше около три четвърти секунди, за да намери решение.