Скотт Мариани - Изгубената реликва

Дарси нямаше време да реагира. Лавината от рафтове и подпори я събори и затрупа наполовина. Фенерът й падна и се изтъркаля далеч от нея, а лъчът му очерта млечнобяло петно в облаците прах. Косата и лицето й побеляха. Партньорът й беше на лакти и колене, а от челото му се стичаше струйка кръв. Коридорът зад тях беше почти изцяло затрупан от парчета и кости.

Бен грабна фенера на Дарси и замахна с него като с палка. Изби беретата от ръката й и тя извика от болка.

— Съжалявам, Дарси — каза Бен. — Остава за друг път.

Ругерът му беше затрупан. Той грабна беретата и хукна напред в тунела, оставяйки ченгетата да се борят с костите и изпочупените рафтове.

Бен тичаше с всички сили през тунелите и осветяваше стените, търсейки изход. На едно място лъчът попадна на блестящ метал и той видя стълба, подпряна на отвор в тавана. На въжета отгоре висеше платформа на хаспел с предпазен парапет. Около стълбата бяха пръснати най-различни сандъчета и кутии — вероятно инструменти, необходими за разкопките. Бен мушна фенера в колана си и се изкачи по стълбата.

Горното ниво също беше под земята — представляваше объл тунел, а може би изоставен канал. Изглежда, под Рим нямаше нито метър солидна почва. Може би един ден градът просто щеше да пропадне и да изчезне.

Бен освети наоколо с фенера си. Около шахтата се търкаляха още инструменти, а друга стълба водеше към капак в тавана. Бен беше сигурен, че това е нивото на улицата.

Стигна до средата на стълбата, когато в подземието изтрещя изстрел и куршумът отскочи от камъка на сантиметри от главата му. Обърна се и видя Дарси Кейн да излиза от шахтата на долното ниво, стиснала берета като онази, която беше взел от нея.

Нямаше време за любезности. Дори нямаше време да извади пистолета от колана си и да отговори на стрелбата. Щеше да умре още преди да свали предпазителя. Скочи и хукна приведен на зигзаг.

Тя стреля пак. Куршумът рикошира в стената на тунела и продължи нататък. Целеше се в светлината. Бен хвърли фенера. Чу, че и тя хвърля нейния. Не беше глупава.

Бен спринтираше сред бягащи плъхове, но и тази жена си я биваше. Беше едва на няколко метра от него, когато той взе завой и едва не падна заради хлъзгавия под. Блъсна се болезнено в стената и напипа бетонирано стъпало. Надигна се, напипа още едно, после още едно. Над него имаше железен капак. Натисна силно с длан, докато се молеше да не е ръждясал или заварен. Успя да го повдигне и да го бутне настрани. Лъхна го свеж въздух. Покатери се най-горе и показа главата и раменете си през отвора на шахтата.

Оглушителен писък на клаксон щеше да спука тъпанчетата му. Обърна глава и видя ослепителни фарове и решетка — към него с бясна скорост летеше камион като някакво чудовище. Гумите изсвистяха, от калниците се издигна дим. Бен се скри веднага. След миг можеше да остане без глава. Камионът мина над шахтата, изпълни я с рев и остави след себе си миризма на изгоряла нафта.

Когато камионът най-после спря петнайсет метра по-нататък, Бен беше изпълзял от дупката и наместваше капака. Намираше се на широка права улица със стари сгради и магазини, с паркирани коли и мотопеди под уличните лампи. Огледа се, за да намери нещо, което да сложи върху капака на шахтата и да забави преследвачката си, но наоколо нямаше подходящи големи, тежки предмети. Разполагаше единствено със себе си. Застана върху капака, без да си прави илюзии, че това е трайно решение на проблема. По улицата мина камион и сви рязко, за да го избегне. Бен не обърна внимание на пороя ругатни, който долетя от отворения прозорец. Шофьорът на камиона спря малко по-нататък, скочи от кабината и се спусна към него със свити юмруци и псувни. Бен и на него не обърна внимание. Сега имаше други проблеми.

Капакът под краката му подскочи, защото нещо го удари отдолу. Ето я , помисли си Бен. След секунда в шахтата се разнесе изстрел и капакът подскочи, така че усети удара чак в коленете си. Опитваше с куршуми. Вероятно вече беше оглушала там долу.

Бен вдигна поглед, защото чу бръмчене. По улицата към него се движеше висок състезателен мотоциклет. Управляваше го около двайсетгодишен младеж без каска. Когато наближи, той намали скоростта — вероятно си мислеше, че Бен е пияница, който може да залитне и да го събори.

Бен извади беретата и извика с цяло гърло:

— Стой! Полиция!

Шофьорът на камиона видя оръжието, престана да псува, бързо се качи в кабината и потегли. Стреснатият младеж спря мотоциклета. Отблизо Бен видя емблемата на „Хонда“ върху излъскания резервоар и надпис „250 к.с.“ на страничния панел под седалката.