Скотт Мариани - Изгубената реликва

Съжалявам, че не успях да направя повече.

Ти се опита. Какво повече би могъл да направиш? Благодарен съм ти за това.

Страда затвори очи, сякаш усилието го бе изтощило. Възрастната жена се усмихна на Бен и хвана ръката на Фабио. Той отвърна, като стисна нейната. Сестрата на Донатела плачеше тихо. Едно от децата се беше вкопчило в крака й.

На вратата се почука и в стаята уверено влезе висок мъж на около петдесет и пет, с изсечено сякаш с длето приятно лице, гъста сива коса и безупречно ушит бял костюм. По пода изтракаха токовете на скъпи обувки.

През открехнатата врата Бен видя, че в коридора стоят още няколко мъже. Не виждаше лицата им, но стойката и поведението им бяха вдървени и официални.

— Извинете ме — каза сивокосият. — Дойдох да изразя почитта си към синьор Страда. — Той огледа присъстващите в стаята и Бен за момент реши, че мъжът се намръщи леко, когато го разпозна. После нареди на мъжете в коридора: — Чакайте ме долу. Не ти. Ти ела.

Влезе фотограф с дълъг телеобектив, след което сивокосият затвори вратата.

Бен не се сещаше кой е сивокосият, макар че лицето му изглеждаше странно познато. Семейството на Фабио Страда явно го познаваше много добре и се отнасяше почтително към него. Той пристъпи към леглото на ранения и се наведе над него. Фотографът снимаше.

— Синьор Страда, аз съм Урбано Тасони.

Името бе познато на Бен, макар че той не полагаше особени усилия да е в крак с текущите събития. Тасони беше висш италиански политик, един от основните претенденти за президентския пост на предстоящите избори. Освен това не беше нужно да се следят внимателно новините, за да се научат пикантните истории от живота на кандидата плейбой и множеството му връзки с актриси и супермодели. Медиите го обожаваха, а той ги експлоатираше.

Хубава възможност за пиар, помисли си Бен. Да уредиш да те снимат как изказваш съболезнования на ранения вдовец. Семейство Страда като че ли приемаше това натрапване. На тяхно място Бен би го изхвърлил заедно с фотографа през прозореца.

— Не мога да изразя с думи колко съжалявам за загубата ви, синьор Страда — продължи Тасони мрачно. — Аз самият съм разведен и не познавам радостта да си родител. Така че още повече ви съчувствам заради трагедията, сполетяла семейството ви. Дано има някаква утеха в това, че Донатела и Джани няма да бъдат забравени. И мога да ви уверя, че лично аз няма да се примиря, докато и последният извършител на това ужасно престъпление не бъде изправен пред правосъдието.

Докато Тасони говореше, Бен забеляза един недостатък в безупречния му външен вид — червенина на скулата, като че ли неотдавна някой го беше фраснал с юмрук. Фотографът явно беше получил нареждане да го снима само от другата страна. Тасони приключи със съболезнованията, кимна тържествено на всички и излезе от стаята, следван от фотографа. Бен съзря своя шанс да си тръгне с него. Изрази още веднъж съболезнованията си към ранения и семейството му и ги остави сами със скръбта им.

Беше свършил онова, за което беше дошъл. Но не беше достатъчно. Нищо нямаше да е достатъчно.

Тасони разговаряше с фотографа в коридора. Видя, че Бен приближава, обърна се и го дари с добре отработена усмивка.

— Синьор Хоуп! — възкликна той, а Бен без малко да изпъшка. — Искам да ви благодаря за героичните усилия — продължи Тасони на английски. — Цяла Италия ви е задължена. — Разтърси ръката му толкова енергично, че Бен усети болка в шевовете на рамото си.

— Съжалявам. Ранен сте.

— Не е сериозно. Както виждам, и вие сте участвали в сражения.

Тасони докосна червенината на лицето си.

— А… нищо особено, дребна свада.

Бен погледна часовника си.

— Е, моля да ме извините, но трябва да тръгвам. По-късно днес имам полет.

— Напускате Италия?

— Това добре ли е, или зле?

— Много съжалявам, че не можете да останете повече — добави Тасони. — Оказва се, че съм свободен до края на деня. Рядък лукс, уверявам ви. Е, трябва да прегледам някои документи следобед у дома, но довечера с радост ще ви очаквам за вечеря. Аз съм ерген и ценя изисканите удоволствия.

— Чух за това — отбеляза Бен.

— Ценител ли сте на виното?

— Отварял съм някоя и друга бутилка.

— Тогава с радост ще ви запозная с някои от съкровищата в избата ми на порция polio ripieni. Рецепта на майка ми. Веднъж имах честта да я приготвя за вашия министър-председател.

— Не е мой — каза Бен.

— Не сте политическо животно, както казват?