Скотт Мариани - Изгубената реликва

Сините очи на Анатолий заискриха с леден блясък.

— Не съм съгласен. Мисля, че ти трябва да пуснеш оръжието. Мисля, че досега щеше да си ме застрелял. Излиза, че само аз съм въоръженият тук, нали?

Размаха ножа, после насочи острието към Бен.

Бен сви рамене и хвърли автоматичния пистолет.

— Някой ще пострада, Анатолий, и това няма да съм аз.

— Да видим.

За част от секундата Бен насочи погледа си към ножа. Изглеждаше странно, с голяма издатина в края на ръкохватката, която не служеше за прикрепване като байонет. Руснакът го държеше по особен начин в ръката си и го беше насочил…

Както се държи пистолет…

Чу се рязко чаткане и нещо изсвистя към Бен. Той се дръпна в момента, в който си даде сметка какво е това оръжие. Бързо, но не достатъчно, за да избегне летящото острие. То разкъса левия ръкав на тениската му и сряза рамото му, след което се заби в библиотека зад него.

Бен беше чувал за балистичния нож на руските специални части, но досега не беше виждал такъв в действие. Странната издатина беше спусък, който изстрелваше острието с по-голяма скорост от стрела на арбалет благодарение на силната пружина в ръкохватката. Комбинация от боен нож, автоматичен нож и харпун. Типично за КГБ. И много ефективно. Бен докосна лявото си рамо и пръстите му почервеняха от кръв. Още нямаше болка — само изгарящо стягане. Болката щеше да се появи след малко.

— Хубава играчка — отбеляза Бен. — Трябвало е повече да се упражняваш.

Анатолий хвърли празната ръкохватка и отстъпи няколко крачки към камината. Посегна зад себе си и напипа тежък чугунен ръжен. Размаха го бясно. Бен се дръпна, за да се предпази, и усети изсвистяването на сантиметри от носа си. Отново се спусна напред и изрита руснака в коляното, но не достатъчно силно, за да го счупи. Онзи извика от болка и гняв и пак замахна с ръжена. Бен се отдръпна. Ръженът се удари в мраморната полица над камината и отчупи голямо парче мрамор, което се търкулна на пода. Бен се спусна, грабна го и го запрати с всичка сила към главата на руснака.

Анатолий видя, че парчето лети към него, и замахна с ръжена като с бейзболна бата. Бе твърде тънка за такава тежка топка. Ръженът изсвистя във въздуха, без дори да закачи парчето мрамор. То се стовари върху скулата му. Анатолий изпусна ръжена и за миг като че ли загуби ориентация. Олюля се. Лицето му се обля в кръв.

— Казах ти да не причиняваш повече зло на заложниците. — Бен взе ръжена. — Не ме послуша.

Анатолий тръгна към библиотеката, в която се беше забило острието на ножа. Улови го и с въртеливо движение го извади от дървото. Погледът му се изпълни с фанатична омраза. Вдигна острието, изрева и се спусна като обезумял към Бен.

Беше на три метра, когато Бен запрати ръжена по него. Полетя като желязно копие и Анатолий го посрещна с главата си. Общата скорост заби желязото дълбоко в мозъка му. Падна по гръб като ударен от гюле и остана неподвижен. Все още стискаше острието и безжизнените му очи бяха фиксирани в Бен.

Бен почувства топлата влага на кръвта по тениската си. Струйка се стичаше по лявата му ръка и капеше от лакътя. Обърна се към момичето, което се беше свило на канапето и трепереше, загледано в пространството. Бен се приближи и пипна челото й. Влажно и студено. Беше изпаднала в шок.

Канеше се да й каже нещо успокоително, когато чу вратата на академия „Джордани“ да се отваря с трясък.

Тъмносините ленд роувъри с бели покриви, червени ивици отстрани и бели надписи „Карабинери“ на вратите бяха минали безшумно по алеята към академия „Джордани“ и се бяха скупчили пред главния вход. Щурмовият екип с паравоенно оборудване, с каски и защитни очила, разби с таран входната врата и нахлу вътре. След секунда фоайето и коридорът се изпълниха с въоръжени полицаи.

Спартак Гурко се втурна през галерията в мига, в който чу да разбиват входната врата. В същия момент от коридора, който водеше към аварийното стълбище, се появи и Роко Маси. Никой от двамата не се поколеба. Откриха огън по полицаите в мига, в който те нахълтаха с автоматите и едрокалибрените си пушки. Стрелбата беше бясна и опустошителна. Пет, осем, десет полицаи паднаха, преди ответният огън да принуди Гурко и Маси да хукнат назад по остъкления коридор.

— Анатолий? — изрева Гурко.

Маси поклати глава — не го бе виждал.

След тях се спуснаха десетина карабинери. Очите на командира им се разшириха зад защитните очила, когато видя изложените в галерията картини. Службата му щеше да плаща огромни суми, ако дори един куршум одраскаше някое от платната.