Скотт Мариани - Изгубената реликва

Маси и Гурко нямаха такива грижи. Гурко насочи оръжието си и пусна дълъг откос по нахлуващите ченгета. Един падна, а останалите се втурнаха назад да търсят прикритие. Три от витрините се пръснаха на парчета. Посипаха се ивици от картина на Пикасо, оценена на осем милиона евро.

В страничната стая заложниците започнаха да пищят от страх. Донатела притисна Джани към себе си и закри очите му с длан. Последва нова бясна престрелка и заложниците видяха как двамата бандити отстъпват към тях през вратата.

Един от заложниците съзря своя шанс. До този момент мъжът с блейзъра на „Валентино“ не беше казал и направил нищо. Сега се изправи на крака, вперил поглед в гърбовете на онези двамата.

— Не! — прошепна Донатела.

Пиетро де Крешенцо го улови за ръкава.

— Седни — помоли го той. — Ще убият всички ни, не бъди глупав!

Той обаче не ги чу. Освободи ръкава си от хватката на Де Крешенцо и преди да успеят да го спрат, прекоси стаята и нападна Гурко в гръб. Улови оръжието му и понечи да му го отнеме.

Гурко беше два пъти по-силен и по-бърз. Преди време беше удържал цяла шайка чеченски бунтовници само с подострена шанцова лопатка, докато дойдат подкрепления. Този тук не можеше да му създаде никакви проблеми. Той изкопчи оръжието си от ръцете на мъжа и го просна на пода, след като изби зъбите му с приклада. Онзи изпищя и запълзя към другите заложници, сякаш можеше да се скрие сред тях. Побеснял от гняв, Гурко го последва, насочи автомата си, натисна спусъка и го задържа. Повече от двайсет високоскоростни куршума заглушиха писъците на заложниците. Той не спря да стреля, докато патроните не свършиха.

Тогава писъците вече бяха стихнали.

Спартак Гурко погледна с безразличие клането в стаята, после се обърна. Забеляза куфарчето, в което беше графиката на Гоя, грабна го и го метна на рамо. Тръгна към галерията и видя, че е пълна с ченгета. Маси беше прикован към пода заради стрелбата. Гурко се изплю. Вдигна оръжието си и изстреля подцевната 40 мм граната.

Взривът разтърси помещението и изби повечето прозорци. Огнената вълна помете карабинерите, които допреди миг напредваха уверено. Пламнали трупове се олюляваха и падаха. Картина на Рембранд гореше на пода.

Гурко и Маси се втурнаха през дима и изскочиха навън през счупен прозорец. Хукнаха с всички сили. Преодоляха ниската стена и бързо изчезнаха през ливадите към гората в далечината.

Бен изхвърча от библиотеката точно навреме, за да види тежковъоръжените карабинери да се тълпят в коридора. Той размаха ръце и извика с цяло гърло: „Не! Има заложници!“, но гласът му бе заглушен от изстрелите, с които двамата въоръжени бандити изтласкаха полицаите към фоайето. Бен успя да разпознае по-едрия от стрелците. После се наложи да отстъпи в библиотеката и да закрие лице, за да се предпази от летящите парчета, защото онези двамата започнаха да дупчат всичко с автоматите си. Върна се при момичето и се опита да го прикрие от заблудени куршуми, но големият въпрос беше как да постъпи, ако онези двамата влязат при тях.

След миг обаче стрелбата се премести към галерията. Бен изтича обратно до вратата, но там го посрещнаха карабинери с насочени оръжия. Вдигна ръце и сплете пръсти над главата си. Докато го приближаваха, той им обясни, че е от гостите на изложбата. Груби ръце го сграбчиха и го заблъскаха към фоайето.

В този момент в галерията избухна гранатата. Цялата сграда като че ли се разтърси.

— Исусе Христе! — изпъшка сержантът, който стискаше Бен за ръката.

Пусна го и хукна заедно с останалите към изпотрошения остъклен коридор, от който се носеше гъст черен дим. Тъй като никой не го спираше в суматохата, Бен тръгна след тях през лютивия дим. За пръв път, откакто беше започнало нападението, той отново се озова в изложбената зала.

Колкото и други нападатели да бе имало, се бяха изпарили. След себе си бяха оставили бойно поле. Горящи трупове на полицаи, други все още бяха живи, но осакатени и се мъчеха да се измъкнат от огъня. Счупени стъкла покриваха пода. Много от безценните експонати бяха унищожени.

Бен не мислеше за тях. Сърцето му се качи в гърлото. От заложниците нямаше и следа. Тогава погледна през отворената врата към страничната стая.

Крак. Някой лежеше неподвижно. Той се втурна в стаята.

Очите му се разшириха.

Заложниците бяха там. Или каквото беше останало от тях. Повече от трийсет мъртви тела. Някои лежаха на пода, други бяха подпрени на стената. Навсякъде имаше кръв, парчета мазилка и прахоляк, отломки и гилзи от автоматично оръжие.