Скотт Мариани - Изгубената реликва

В остатъка от страничното огледало видя, че Гурко се качва в ранглъра и тръгва след него.

Бен настъпи педала нагоре по стръмен склон. Не виждаше нищо освен муцуната на хъмвито. После изведнъж премина билото и започна да се спуска към камениста падина, която приличаше на каменна кариера с около километър между двете стръмни стени. Изглежда, отдавна не се използваше като кариера, а за други цели. В средата, зад дървен портал и ограда от бодлива тел, се виждаха няколко метални халета, боядисани в масленозелен цвят.

Секунди след това с бясна скорост през билото премина и джипът на Гурко и се понесе надолу върху големите си гуми. Беше свалил предното стъкло, беше насочил оръжието напред с лявата ръка и държеше волана с дясната.

Бен чу изстрелите и усети как едрите куршуми разкъсват ламарината на хъмвито. Склонът ставаше по-стръмен. Ако ускореше повече, имаше опасност да загуби управление. Той натисна спирачката. Не усети никакво съпротивление в педала. Остана залепен за пода, а хъмвито продължаваше да набира скорост. Вероятно куршум беше прекъснал спирачен маркуч и налягането в системата беше паднало до нула.

След като нямаше как да спре, единственото, което му оставаше, беше да удържи волана и да насочи колата към дървения портал. Удари го с над осемдесет километра в час. Залитна рязко напред при сблъсъка. Навсякъде се разлетяха парчета дърво.

Ударът в портала почти не се отрази на скоростта на хъмвито и то продължи да се носи напред. Бен сви, за да избегне металното хале, но хъмвито поднесе и се блъсна странично в съседното. Бен се удари във волана и усети как едно от ребрата му изпука.

Отвори с усилие вратата и на пода падна парче изкривен метал. Измъкна се с мъка и се огледа. Нямаше прозорци и единствената светлина влизаше през дупката в стената, през която беше влязъл. Очите му бързо привикнаха към тъмнината и Бен видя много сандъци — един върху друг, стотици, навсякъде наоколо. Хъмвито беше съборило няколко продълговати сандъка, надписани с бяла боя на кирилица. Два бяха разбити и вътре се показваха наредени автомати „Калашников“. Миришеше силно на смазка. Вероятно това беше оръжейният склад на Шиков.

Бен чу джипът на Гурко да спира отвън.

Той огледа съборените сандъци. Щеше да е добре, ако успееше да намери патрони за АК-47, но те вероятно бяха складирани някъде сред стотиците сандъци и нямаше да е лесно да ги открие. Огледа се и си представи как Гурко влиза с карабината в ръце. Отвори с ритник друг сандък.

Вътре видя масивна стоманена тръба, с двунога стойка в единия край и груб приклад в другия, с издут дулен компенсатор колкото ауспух на кола. В сандъка имаше и патронташ, с ред патрони, дълги петнайсет сантиметра, със заострени върхове.

Беше бронебойна карабина, руско производство. Може би заделена за приятелите на Шиков — талибаните. Точна на хиляда и петстотин метра. Идеална за ликвидиране на патрулиращите бронирани коли на британската армия в провинция Хелманд.

Бен с усилие извади тежкото оръжие от сандъка и усети болка в гърба си. Преметна колана с патроните през рамо. Щом като Спартак Гурко иска да си играе с големи оръжия, щеше да си го получи. Нямаше време да зарежда пълнителя. Дръпна затвора, мушна един от огромните патрони и го щракна на място. Отнесе карабината до дупката в металната стена.

Ранглърът беше спрял на осемдесет метра от него. За карабината в ръцете на Бен това беше изстрел от упор. Той залегна и подпря оръжието на стойката, откри джипа с оптическия мерник и натисна спусъка. Карабината го удари жестоко по рамото и изтрещя като гръмотевица. Болката в ранената ръка беше непоносима. Почти мигновено джипът изригна в огнена топка и към небето се издигна кълбо черен дим.

Ушите на Бен зазвъняха от гърмежа. Дотолкова, че не чу собственото си удивено подсвирване заради мощта на карабината.

Но все пак чу засилващото се боботене на мощен двигател, някъде между металните халета. Той се изправи с гримаса заради болката в ребрата. Погледна по посока на звука и си даде сметка, че онова хале няма покрив. Лоша новина.

Шумът бързо се засили и се превърна в оглушителен вой. Бен дръпна затвора на карабината и празната гилза, с размерите на малка бирена бутилка, изхвърча на земята.

Преди да успее да зареди нов патрон „Черната акула“ се издигна над стените на халето, а роторите вдигнаха буря от прахоляк и отломки. С леко наведената муцуна и вдигната опашка, приличаше на голям метален хищник, тръгнал на лов. В сравнение с 30-милиметровото оръдие отстрани на корпуса, карабината на Бен приличаше на детска играчка.