Скотт Мариани - Изгубената реликва

— Добре. Покажи му парите, Юрий.

Майски направи знак на Бен да се изправи и да го последва. Заведе го до шкаф с мраморен плот в другия край на стаята, върху който имаше дипломатическо куфарче. Бен остана с лице към Шиков, докато Майски набра комбинацията.

— Преброих парите лично — каза Майски. Ключалките щракнаха.

Бен дръпна куфарчето към себе си. Вдигна бавно капака. Погледът му се плъзна по пачките банкноти, подредени вътре. Извади една пачка, после още една. Огъна ги и ги пусна през палеца си.

— Е? — Шиков наруши тишината.

— Всичко е наред — отвърна Бен и кимна на Майски.

После бръкна в пространството под пачките с банкноти.

Пръстите му докоснаха студена стомана и стиснаха ръкохватката на голям автоматичен колт .45. Ударникът беше дръпнат назад, но трябваше да приеме на доверие, че в цевта има патрон. Опря оръжието в дъното на куфарчето и натисна спусъка. Трясъкът на изстрела изпълни стаята. Куршумът разкъса куфарчето и улучи мъжа, който стоеше най-близо до Шиков. Още преди той да падне, Бен приклекна зад старинния шкаф и стреля по следващата горила.

Елементът изненада имаше страхотен ефект. Въпреки че стискаше готов за стрелба „Калашников“, онзи нямаше време да осъзнае какво се случва достатъчно бързо, за да натисне спусъка, преди вторият куршум на Бен да пробие черепа му и да го стовари на килима. Двама бяха елиминирани. Настъпи хаос. Започнаха да вадят оръжия и всеки миг щяха да завалят куршуми.

Бен обаче не беше сам. Юрий Майски бръкна в джоба на сакото си и извади пистолет. Прицели се напосоки и пистолетът гръмна. Шофьорът на хъмвито се свлече на пода.

Колтът в ръката на Бен изтрещя още три пъти.

Майски също изстреля още два патрона.

После за част от секундата след хаоса настъпи пълна тишина. Шестте горили на Шиков лежаха безжизнени на пода. Дупката в дъното на куфарчето още димеше.

Бен погледна Майски. До момента, в който отвори куфарчето, той не знаеше дали може да разчита на помощта му. Онзи стоеше колебливо, адреналинът караше оръжието в ръката му да трепери. По очите му Бен позна, че дотогава не беше стрелял по човек.

Шиков не бе помръднал от мястото си. Челюстта му беше увиснала и той гледаше стъписано ту Майски, то Бен.

— Обзалагам се, че се чудиш какво точно се случи, Григорий — каза Бен.

Истината беше, че Бен излъга Дарси: след прекъсването на връзката му бе позвънил Майски, а не Шиков. Разговорът с боса на мафията бе продължил точно колкото трябва, но след него Бен не беше сигурен дали постъпва правилно.

Второто позвъняване беше от друг човек, който отговаряше на съобщението, оставено на телефонните номера от апарата на Гурко. Бен не бе очаквал обаждане от него.

Със силен руски акцент мъжът се представи като Юрий Майски.

— Григорий Шиков е мой чичо. Работя за него.

Бен седеше на ръба на леглото, стиснал слушалката, и чакаше.

— Казваш, че „Черната медуза“ е у теб.

— Да. В момента е пред очите ми — отвърна Бен.

— Трябва да си луд, ако смяташ, че чичо ми ще се занимава с теб. Ще накара да те изтезават и убият.

— Обикновено съм внимателен.

Колебливо мълчание. Типично за човек, който всеки момент трябва да вземе необратимо решение.

— Мога да ти предложа нещо друго. Раздели парите за „Черната медуза“ с мен и ще останеш жив.

— Ами Шиков?

— Ще го убедя да те пусне.

— Просто така?

— Разполагам с много информация. Знам много тайни.

През следващите две минути Бен слушаше, докато Майски сподели някои от тях. Онова, което знаеше този човек, бе предостатъчно, за да бъде премахнат Шиков заедно с цялата му империя.

— И ще го заплашиш, че ще издадеш всичко това на властите, само за да не насъсква кучетата си срещу мен? Защо?

— Защото искам да се махна — отвърна Майски. — Преди да е станало прекалено късно. Имам жена и дъщеричка на три месеца. Имам нужда от пари, за да ги отведа някъде на безопасно място и да започнем нов живот.

Бен стана и се заразхожда из стаята, докато слушаше. Човекът му изглеждаше искрен. И нещо повече — стори му се, че е отчаян.

— Шиков струва… колко? Десетки, стотици милиони? Защо си чакал да се появи тази възможност? Можел си да го шантажираш по всяко време. Твоята свобода срещу неговата.

— Не го познаваш — настоя Майски. — Никога не би ми дал пари. Щеше да намери начин да ме прецака.

— Сигурно. Дори и да му отнеме времето до края на живота. Каквото и да направиш, ще намери начин да те открие. Никъде на тази планета няма да има безопасно място за теб и семейството ти.