Скотт Мариани - Изгубената реликва

— Е, искаш ли я, или не? Има и други заинтересовани купувачи.

— Как е възможно това? — попита Шиков.

— Възможно е, защото съм по-умен от теб — отвърна Бен.

— Искам я — каза Шиков. — Трябва да се срещнем и да разговаряме.

— Аха. След което ще накараш хората си да ме убият заради Анатолий.

— Синът ми беше безполезен боклук — каза Шиков. — Както и Тасони. Яйцето означава нещо много повече. Повярвай ми, аз съм бизнесмен. Освен това трябва да дойдеш сам.

— Смяташ, че ще доведа ченгетата? Помисли още. Аз съм беглец, издирван за убийство. Тасони може да е бил боклук, но е бил важна клечка.

— Тогава имаме сделка. Ти ми даваш каквото искам и аз ти давам каквото искаш. Яйцето срещу живота ти.

— Не става. След това аз ще трябва да изчезна, Шиков. Искам пари.

Докато говореше, Бен занесе телефона в спалнята и затвори вратата след себе си.

Отвън Дарси го чуваше да говори, но не различаваше думите. Крачеше, прехапала устни, и се питаше защо Бен я изолира. След около минута той млъкна. Телефонът иззвъня отново, тя го чу да говори още известно време. Минаха близо двайсет минути, преди Бен да излезе от стаята и Дарси да го засипе с въпроси.

— Е?

— Уговорихме си среща. По средата. В Берлин.

— Какви бяха тези приказки за пари?

— За да го накарам да повярва, че яйцето наистина е у мен. Никой не би го дал без пари.

— Кой ти се обади след това?

— За миг Шиков остана без покритие. После се обади отново.

— Срещата в Берлин… Определихте ли точно място?

Бен кимна.

— Не смяташ да отидеш, нали?

Бен не отговори.

— Ще бъде лудост, Бен. Не разбираш ли? Всичко се нарежда чудесно. Ще се обадя на Апълуд. Ще заложим най-голямата клопка на всички времена и ще тикнем Шиков в затвора, където му е мястото. Ако някой се опита да ни прецака, имаме това. — Тя посочи страниците от факса. — Нашият билет към свободата. Информацията тук ще ни осигури силни позиции при преговорите, за да можем да се върнем към предишния си живот.

Бен се засмя.

— Знаеш ли, че си права?

— Права съм, разбира се.

— Да го отпразнуваме. Не спомена ли, че има шампанско в края на коридора?

— Достатъчно бутилки, за да се напият всички в княжество Монако — отвърна тя.

— Иди и донеси една. Аз ще взема чаши от кухнята.

— Ето това е приказка, Бен Хоуп.

Дарси изтича по коридора и отвори малката врата, която водеше към избата. После слезе надолу по каменните стъпала. Избата беше като лабиринт. С безброй рафтове до тавана с наредени върху тях прашни бутилки. Дарси извади една и издуха паяжините. „Моет“. Отлежало. Идеално. Докато разглеждаше етикета, тя се замисли за мига, в който бутилката щеше да свърши, тя щеше да дръпне Бен в спалнята и…

Вратата на избата се затръшна. Дарси чу как резето се плъзна на място.

— Бен! — извика тя. Хукна нагоре по стълбите, стиснала бутилката.

На последното стъпало имаше нещо, което преди не беше там. Поднос с цяло печено пиле, увито в целофан, извадено от хладилника. До него имаше двулитрова бутилка с минерална вода. На бутилката беше подпряна бележка, на която пишеше:

Съжалявам.

Дарси заудря по вратата на избата.

— Пусни ме да изляза, копеле такова!

Но Бен вече не беше там.

Светлините на Монако блещукаха долу, докато Бен тичаше по виещия се между скалите път с чантата си на рамо. Малко по-нататък спря такси, което го откара до пристанището. Седна на ниска ограда и изпуши една цигара, загледан в тъмната вода и заслушан в плискането на вълните в кея и в бордовете на яхтите и катамараните в пристанището. На борда на огромна яхта за милиони се вихреше парти — свиреше оркестър, а по кея, за който беше привързана, се разхождаха дами с дълги рокли. Бен ги гледаше от разстояние и мислеше за Дарси Кейн. Нямаше друг вариант, освен да я излъже, че ще се срещне с Шиков в Берлин, и да я остави затворена в избата. Беше твърде умна и упорита. А следващия си ход трябваше да предприеме сам, както той си знаеше.

После си спомни онова, което за малко не се случи между него и Дарси. Там наистина имаше избор. Въздъхна и реши да престане да мисли толкова много.

Далеч навътре над морето приближаваше хидроплан. Бен проследи с поглед светлините, които се снишиха и докоснаха водата на няколко километра от брега. Точно навреме. Шиков определено беше захапал въдицата.

След няколко минути голяма надуваема моторна лодка премина през пристанището. Бен знаеше, че е за него. Слезе до кея, за да я пресрещне, и двама мъже му кимнаха да се качи. Единият насочи към стомаха му револвер „Смит & Уесън“, а другият го претърси и прерови чантата му за скрито оръжие. После лодката излезе от пристанището и се отправи към самолета. Когато стигнаха, онзи с револвера му кимна да се качи на хидроплана „Бомбардиър“. След като Бен седна и закопча колана си, от двете му страни се настаниха други двама въоръжени мъже. Машината набра скорост, подскочи леко и се издигна във въздуха.