Скотт Мариани - Изгубената реликва

— Дарси? — Беше мъжки глас, непознат за Бен.

— Мик?

— Добре ли си? Звучиш малко задъхана.

Дарси махна кичур коса от очите си. Усмихваше се.

— Трябваше да тичам за телефона. Какво става?

— Беше в шкафчето — отговори Мик. — Както предположи. Взех го без проблем. — Сниши глас и добави сериозно: — Това е досие, Дарси. Мисля, че трябва да го видиш веднага. Имаш ли факс наблизо?

Бен посочи през отворената врата на спалнята. В началото на коридора имаше поставка с малък телефон и факс.

— Почакай, Мик — каза Дарси.

Отидоха заедно с Бен до апарата и тя издиктува номера на Мик.

— Разбрах — отговори Мик. — Изпращам го. Мисля, че трябва да го пазиш добре, Дарси. Оригиналът ще влезе в банков сейф утре рано сутринта. Ще разбереш защо, когато го прочетеш — добави той тайнствено. — Ще държим връзка, нали?

Секунди след като прекъснаха линията, малкият факс апарат смукна първия лист и принтерът започна да печата.

— Какво ще кажеш? — попита Дарси и бързо се облече.

Бен се вгледа в дисплея на апарата.

— Не знам какво е това, но са дванайсет страници.

Цветният принтер отпечата всичко за по-малко от две минути. Беше цялото досие на операция „Йерихон“.

— Джейми Листър трябва да го е измъкнал от офиса си, преди да изчезне — прошепна Дарси. — По дяволите! Виж това!

Класифицираната операция беше описана подробно. Имаше и официални печати и подписи на високопоставени служители. Някои имена като Ферис, Блекмор и Йем се появяваха непрекъснато. Първите две страници бяха профили на Григорий Шиков и сина му, сниман на борда на голяма яхта с руса красавица по бикини.

Едва когато стигна до третата страница, косата на Бен се изправи. Тя съдържаше безспорни доказателства, че шефовете на разузнаването, които са ръководили отдела на Листър, са знаели за обира в галерията доста преди да бъде извършен, защото информаторът им, Урбано Тасони, ги е държал в течение.

На следващата страница Бен видя познато от обира лице. Бруно Беломо, един от двамата, които бе провесил от терасата. Истинското му име беше Марио Бели и беше агент под прикритие с ясни инструкции, подписани и потвърдени от шефовете на Листър.

— Било им е все едно, че могат да загинат невинни хора — отбеляза Дарси с отвращение. — Виж какво пише тук: „Допуска се неизбежен процент косвени жертви, с цел да се улесни изпълнението на операцията“. Точно както каза Листър.

Следващите страници съдържаха сухо, официално описание на натиска, оказан върху Тасони, придружено от няколко снимки, на които се виждаше той с малолетни проститутки, както и резюме на сделката, която му е била предложена. Само тази информация би била достатъчна, за да се предизвика сериозен международен скандал.

И после на следващата страница дойде изненадата.

— Боже! — възкликна Дарси.

Снимка на Тасони с червен печат „Елиминиран“ косо през лицето. Отдолу се виждаха кодовото име на агента, изпълнил задачата, и подписът на шефа, който я бе възложил — Мейсън Ферис. На следващата страница имаше снимка от охранителна камера, на която се виждаше как убиецът влиза в къщата на Тасони няколко минути преди Бен.

Последните страници бяха военното досие на Бен и няколко сателитни снимки как крачи из улиците на Рим в нощта на стрелбата. Той беше твърде стъписан дори да ги погледне.

— Загуба на време, а? — Дарси сияеше.

Точно тогава отново иззвъня телефон. Но този път беше апаратът, който Бен взе от Гурко. Той остави факса на масата, извади телефона от джоба си и се обади. Гласът от другата страна беше дълбок, мрачен и твърд като титан.

— Аз съм Григорий Шиков. У теб има нещо, което искам. Така ли е?

— Довери ми се — каза Бен на Шиков.

Дрезгав смях.

— Точно тук е проблемът. Защо да ти вярвам, че „Черната медуза“ е у теб?

— Защото в момента е пред очите ми — отговори Бен. — Да видим… Бих казал, че яйцето е високо около двайсет сантиметра, бяло злато, инкрустирани диаманти, с изображения от класическата митология отстрани.

Шиков млъкна за момент.

— А вътре? — попита той недоверчиво.

— Самата Медуза ли? Миниатюрната фигурка е от халцедон, с червени петънца. Страховита дама. От какво са очите й ли? От александрит, нали?

— Къде я намери? — попита Шиков. Беше потресен и едва прикриваше трепета в гласа си.

— В гроба на Безухов — отвърна Бен. — Точно както беше описано на картата. Ти закъсня съвсем малко, Шиков.

Безумен блъф. Беше достатъчно руснакът да зададе един сериозен въпрос и всичко щеше да приключи. Бен знаеше, че трябва бързо да отклони разговора в друга посока.