Скотт Мариани - Изгубената реликва

И Бен го застреля в челото.

Григорий Шиков отвори уста и очите му се разшириха от изненада. От дупката на челото му потече струйка кръв.

Маузерът падна от ръката му. От устата му се разнесе продължително кърваво, пенесто хриптене, после тялото му се отпусна на стола пред бюрото.

Юрий Майски се вторачи в трупа на чичо си. Бен го погледна.

— Добре ли си?

Майски прокара пръсти по лицето си. Кимна.

— Да, добре съм.

Тогава главата му експлодира.

Бен се обърна рязко. Ушите му още пищяха от силния гръм, изтрещял само на метри зад него. На прага на кабинета стоеше Спартак Гурко. На мястото на дясното му ухо имаше дебела превръзка, а в ръце стискаше руска военна карабина „Сайга-12“. Дебелата цев сочеше право към стомаха на Бен.

Бен стисна колта и мускулите на ръката му се подготвиха за движението, отработвано толкова пъти в миналото. Беше му нужна половин секунда, за да порази целта. На Гурко обаче не му трябваше толкова, за да натисне спусъка, а „Сайга-12“ можеше да отдели краката му от торса и да го размаже на далечната стена. Така всичко щеше да приключи доста бързо.

Бен остави колта да виси до тялото му.

— Трудно умираш, а? — подхвърли той.

Погледът на Гурко се насочи към бившия му работодател.

— Ти ли направи това? — попита той и посочи Шиков с пушката. Хватката върху спусъка се разхлаби. Не много, но достатъчно.

Бен кимна.

— Свършил си работата вместо мен — каза Гурко. — Трябва да ти благодаря. Старецът беше слаб. Беше време аз да поема бизнеса. Сега аз ще бъда Царя.

— Ще получа ли награда?

Гурко се ухили.

— Ти си моята награда.

Бен видя как пръстите се свиват около ръкохватката на карабината. Показалецът побеля около спусъка. При необходим натиск от може би три килограма Гурко беше осигурил два и половина, когато Бен се хвърли заднишком през голямото бюро с всичките сили и ловкост, които успя да събере. Събори стола на Шиков, заедно с трупа и използва инерцията, за да блъсне бюрото с дебелия плот напред.

Карабината на Гурко изтрещя и откъсна голямо парче дървесина от преобърнатото бюро. Около главата на Бен се разлетяха трески. Когато вдигаше колта, за да го насочи, той се закачи за падналия стол на Шиков и излетя от ръката му. Гурко се засмя и щракна лостче на карабината си. Бен знаеше какво означава това. Всеки момент щеше да настане същински ад.

На пълен автоматичен режим при зареден пълнител с голям капацитет „Сайга-12“ беше може би най-разрушителното оръжие от близко разстояние след ядрената бойна глава. Кабинетът изригна. Оглушителен трясък, парчета мазилка, стъкло, дървесина и прахоляк изпълниха въздуха. Само тежкият махагонов плот спаси Бен от сигурна смърт. Карабината изстреля трийсетте патрона от пълнителя за по-малко от две секунди. Бен видя своя шанс. Грабна голям глобус и го запрати към прозореца. Хвърли се след него, без да усеща стъклените иглички, които се забиха в ръцете и краката му, и се претърколи навън.

Намираше се на територията на имението на Шиков. Сградата, от която току-що се бе измъкнал, се намираше на самия бряг на езеро, което се простираше чак до далечните планински върхове. Главната къща беше на стотина метра, продълговата и ниска, заобиколена от цветни лехи и дръвчета. Между двете къщи имаше покрит с бетон двор.

Черното хъмви беше паркирано до джип ранглър, на около петдесет метра от Бен. Хукна към него. Когато стигна, Гурко изскочи през прозореца с гневен рев и насочена карабина. Още един страховит трясък и бетонът около краката на Бен закипя, а ламарината на колата се нагъна като настъпена консервна кутия.

Бен обаче нямаше къде другаде да се скрие. Отвори рязко вратата на хъмвито и се просна на предната седалка. В този момент предното стъкло се пръсна и го засипа със ситни парченца. Протегна ръка, за да напипа стартера, като се молеше ключът да е оставен на място. Улови висящото дистанционно на ключа. Завъртя го. Включи автоматичните скорости и натисна здраво педала на газта.

Хъмвито оживя и полетя напред. Гурко стреля отново и двете странични стъкла на вратите изчезнаха. Бен шофираше почти слепешком, под нивото на арматурното табло. Натисна педала докрай и рязко завъртя волана. Хъмвито поднесе и направи почти пълен кръг, после мина през телената ограда на терена, опъната между бетонни колове. Машината прегази падналата мрежа и продължи нататък по неравния терен към гората.

Бен усети как по кожата му се съсирва кръв от хладния полъх през счупените прозорци. Не беше само кръвта на Юрий Майски. Престана да обръща внимание на болката от срязванията и подкара по-бързо. Нямаше представа накъде се движи. Засега просто трябваше да се измъкне от Гурко.