Скот Мариани - Свещеният меч

Издрънчаването на металните парчета върху пода сякаш изтръгна Пенроуз от транса. Той се извърна бавно и погледна Бен. Мътните му очи се фокусираха върху лицето му.

— Ти си онзи мъж — промърмори той. — Хоуп.

— От плът и кръв — каза Бен.

— Къде са хората ми?

— Едва ли ще ти помогнат много. Къщата ти гори. Знаеш ли това?

Пенроуз кимна.

— Нека си гори. — Той притвори очи и добави: — Какво правиш тук?

— Нося ти подарък за Коледа.

Лицето на Пенроуз се изкриви в гримаса.

— Какво?

Бен свали чантата и извади отвътре предмета, който бе донесъл чак от Америка с частния самолет на „Тримбъл Груп“.

Каквото пожелаеш , му бе казал тогава Браун. И когато Бен поиска меча, той му го даде с думите: „Твой е. Закачи го на стената или поддържай огъня в камината с него, все ми е едно“.

Бен му бе обяснил, че ще го запази като спомен за мъртвите си приятели. Но това не беше всичко.

Той замахна с ръка и запрати меча в краката на Пенроуз. Върхът се заби в паркета, острието затрептя във въздуха.

— Ето го, професоре. Мечът на Исус Христос.

Пенроуз се наведе напред и впери очи в меча. До момента Бен бе имал само честната дума на Браун, че Пенроуз е в дъното на цялата история. Присъствието на Стив Кътър във вилата беше първото доказателство, че Браун не го е излъгал. Но сега демоничната смесица от омраза и копнеж в погледа на Пенроуз разсея и последните му съмнения.

— Него искаше, нали? — попита тихо Бен. — Затова ли уби Саймън и Микаела Аръндел?

Устните на Пенроуз се разтеглиха в усмивка.

— Червеите си получиха заслуженото.

Бен нямаше намерение да губи повече време с този човек. Той извади пистолета и свали предпазителя.

— Да разбирам ли, че си атеист, Лукас?

Пенроуз не отговори. Очите му шареха между Бен и пистолета. На лицето му потрепна мускул.

— Толкова по-добре. Значи няма да изречеш последна молитва, преди да те убия.

Долната челюст на Пенроуз увисна. Той се смъкна от креслото и падна на колене.

— Моля те, недей! — Очите му гледаха тъжно, пръстите му бяха сплетени на гърдите. — Не искам да умра.

— Саймън Аръндел би те пощадил. Но аз не съм като него.

Пенроуз изхлипа жално, когато усети дулото върху челото си. Пръстът на Бен докосваше гладката извивка на спусъка. Той си представи лицата на Саймън и Микаела в потъващата кола. Тяхната смърт щеше да бъде отмъстена, а Джуд щеше да бъде освободен.

Но изведнъж в съзнанието му изплува друг образ: Винсънт Нейпиър, потънал до шията в онова тресавище в Корнуол. Той също го бе молил да пощади живота му. А Бен му го бе отнел, и то пред очите на собствения си син. Постъпката, която се готвеше да извърши сега, беше не по-малко безчувствена.

Не съм нищо повече от един убиец , помисли той. Винаги ще си остана такъв.

— Аз съм болен — изплака Пенроуз. — Сгреших ужасно. Но ще се променя. Дай ми шанс. Знам, че ще успея.

Бен се поколеба. Не му беше нужен психиатър, за да установи, че този жалък човечец не е с всичкия си. Трябваше да бъде лекуван, а не хладнокръвно екзекутиран.

Застреляй го! Заради Джуд. Бен си представи Джуд в ръцете на анонимните безскрупулни пионки на Браун. Чудеше се какво ли биха му направили, ако той не изпълнеше поставената му задача да елиминира Пенроуз Лукас.

Нямаше избор. Пръстът му се сви около спусъка.

Но после отново се отпусна. Сигурно съществуваше и друг начин. Ако не убиеше Пенроуз, а го доставеше жив на „Тримбъл Груп“, може би щяха да проявят милост. Все пак щяха да се убедят, че Лукас вече не е заплаха за никого. Разполагаха с достатъчно ресурси, за да го настанят в лудница или да го сложат зад решетките.

Димът в коридора отвън се сгъстяваше. Бен чуваше пращенето на пламъците, които бяха плъзнали из цялата вила.

Тогава взе решение и свали пистолета.

— Ставай. Да се махаме от тук, преди да сме изгорели живи.

— Няма ли да ме убиеш? — заекна Пенроуз.

Бен протегна ръка и му помогна да се изправи.

— Идваш с мен. Ще се погрижа да получиш помощта, която ти е нужна.

— Благодаря ти — каза радостно Пенроуз и избърса сълзите си с ръкава на халата.

После, преди Бен да успее да реагира, се дръпна крачка назад и извади малката автоматична берета, пъхната в ластика на боксерките му. Той насочи дулото към Бен и дръпна спусъка.

Малокалибреният куршум се заби в лявото рамо на Бен. От толкова близко разстояние силата на удара бе достатъчна, за да го завърти настрани. Бен не усети болка. Задържа се на крака и вдигна пистолета си, но сетивата му бяха парализирани от шока. Пенроуз го изпревари и стреля повторно. Този път куршумът попадна в гръдния му кош и го събори по гръб.