Скот Мариани - Свещеният меч

Пенроуз се гърчеше на пода, дращеше с нокти мокрото си от сълзи лице и бръщолевеше нещо неразбираемо.

— Какво каза? — попита Дойл.

— „Ще се пържите в ада“ — отвърна Съгс.

— Човекът е напълно изтрещял — намеси се Просър.

— Застреляй го! — подвикна отзад Гринол.

Кътър се втренчи в хлипащия Пенроуз, поклати глава и затъкна пистолета в колана си.

— Не съм животно, момчета. Хайде, да потърсим къде тоя мухльо е скрил парите. Сигурно са някъде наблизо.

След два часа хората на Кътър бяха претършували петте останали спални на вилата, четирите й бани, всекидневната и трапезарията. Изсипваха чекмеджета, обръщаха матраци, събаряха книги от лавиците; разлепиха дори мокета, за да търсят подвижни дъски, под които биха могли да са скрити натъпканите с пари чанти. Нищо. С напредването на нощта ги обземаше отчаяние.

— Към кухнята! — заповяда Кътър и всички тръгнаха натам.

Кухнята беше достатъчно просторна, за да обслужва среден по големина ресторант. Възможните скривалища бяха десетки. Кътър се захвана с дълбоките шкафове вдясно; Гринол, стиснал торбата с парите, се насочи към тези отляво, а останалите се пръснаха из помещението. След минути подът беше заринат с тенджери и тигани, строшени чинии и чаши.

— Не вярвам да ги е пъхнал там, глупако! — каза Милс на Просър, който се беше навел, за да надникне във фурната.

— Тоя психар е напълно непредсказуем.

— И тук нищо, мамка му! — въздъхна Гринол и ритна ядосано вратичките на шкафа. — Само си губим времето. Отивам горе, ще го накарам да проговори.

— Няма да проговори — заяви Кътър.

— Ще го направи, след като му отрежа…

Думите му бяха прекъснати от радостния вик на Милс, който бе пъхнал главата си във фризера.

— Хей! Май намерих нещо!

С усилие Милс измъкна една заскрежена черна чанта и я пусна на пода. Всички го наобиколиха. Той разкопча ципа и отдолу се подадоха пачки банкноти, завити в найлон.

— Браво, момче — похвали го Кътър и го плесна по рамото.

— Добре че хартията не замръзва — промърмори Гринол. — Колко са според теб?

Кътър коленичи до чантата и бръкна вътре. Беше доста голяма. Банкнотите бяха от по петстотин евро, по двайсет в пачка. Имаше осем реда пачки в дълбочина и по четири на ширина и дължина. Кътър умееше да смята наум.

— Милион и двеста и осемдесет хиляди — каза той.

— Господи! — възкликна Гринол. — Ударихме джакпота.

— Не е зле за начало.

— И по колко се пада на всеки от шестимата? — попита Съгс.

Кътър погледна Гринол и Милс. Тримата се обърнаха към Съгс, Просър и Дойл.

Кътър измъкна пистолета от колана си и застреля Съгс с два куршума в гърдите. Милс пръсна черепа на Просър. Още преди двата трупа да паднат на земята, Гринол сграбчи Дойл в желязна хватка през шията и завъртя главата му. Чу се изхрущяване и тялото на Дойл се свлече безжизнено надолу.

— И бездруго не ми бяха особено симпатични — промърмори Гринол.

— Значи ще делим на три — усмихна се Милс. — Така ми харесва повече.

Кътър закопча ципа на чантата и я преметна през рамо.

— Още не сме свършили, момчета. Трябва да има поне още една. Той едва ли е успял да похарчи толкова много пари.

— А сега накъде? — попита Милс.

— Към сауната — предложи Гринол.

Кътър отхвърли идеята.

— Никой не държи пари в сауна.

— В бараката за инструменти? Къщичката на градинаря? Ловната хижа? В гаража?

— Нито едно от тези места не е достатъчно надеждно скривалище.

— Какво ще кажете за басейна? — попита Милс.

Закритият плувен басейн с луксозно обзаведени съблекални не беше достъпен за нисшия персонал. Само Пенроуз, макар и слаб плувец, понякога се топваше в него.

Кътър кимна.

— Нищо не пречи да огледаме и там. Да вървим.

Те прескочиха локвите кръв и се отдалечиха от кухнята. Басейнът се помещаваше в голям остъклен павилион, пристроен към главната сграда. От мястото, където се намираха сега, можеха да стигнат до там по открита пътека, минаваща по протежение на къщата над ръба на скалите. Мъжете излязоха навън в хладната нощ. Звездите светеха ярко и хвърляха неравни отблясъци по набраздената морска повърхност.

— Трябва спешно да се изпикая — каза Милс, докато крачеха към басейна.

— Не можеш ли да стискаш още няколко минути? — скара му се Кътър.

— Сериозно, ще се пръсна. Нека ви настигна след секунда, става ли?

Кътър и Гринол продължиха напред, а той се спря, разкопча ципа на панталона си и пристъпи към металния парапет на пътеката. Разтвори крака и въздъхна от облекчение, когато струята се изви във въздуха и потъна в бездната.