Скот Мариани - Свещеният меч

Но кариерата на Тери Гринол отиваше към своя край. Бен го замъкна в съблекалнята и затръшна вратата с крак. После го събори на земята, без да пуска шията му. Гринол беше едър и як като бик. Мяташе се, размахваше ръце и се опитваше да удари Бен с глава в лицето, но напразно. Бен го стисна още по-силно и спря притока на въздух в трахеята му.

След няколко секунди Кътър щеше да излезе от басейна и на Бен щеше да му бъде трудно да се справи с двамата едновременно. Кътър беше по-дребен от Гринол, но за сметка на това по-хитър и извънредно опасен. Бен го знаеше от първа ръка, след като ги бе наблюдавал как се движат из вилата.

Знаеше също, че с Кътър са се виждали и преди.

Само още няколко секунди. Но и на Гринол не му оставаха повече. Или пък не.

Тъкмо когато Бен си мислеше, че противникът му започва да губи съзнание, Гринол се дръпна рязко напред и за момент разхлаби хватката му. Това беше достатъчно, за да се извърти и да замахне с юмрук към лицето на Бен, който едва блокира удара.

През следващите секунди се разрази истинска битка на живот и смърт. Гринол ритна Бен с коляно в стомаха, като почти изкара въздуха му. Бен го блъсна с длан в брадичката и главата на наемника издрънча на пода. Гринол протегна отчаяно ръце към очите му.

Накрая Бен успя да достигне двуострата кама, която носеше в калъф на бедрото си. Острието проникна през кожения шлифер на Гринол и прониза сърцето му. С другата си ръка Бен го стисна за устата, за да заглуши предсмъртния му вик.

Очите на Гринол се извъртяха нагоре и тялото му се отпусна. Бен извади камата, избърса острието в крачола на жертвата и я пъхна в калъфа. После замъкна тежкия труп в душкабината, открехна вратата на съблекалнята и предпазливо надникна през пролуката.

С последни сили Кътър повдигна тежката чанта от водата и я прехвърли през ръба на басейна. Излезе задъхан навън и се строполи до нея. Парите! Напипа ципа и го дръпна нетърпеливо. Пачките банкноти бяха напълно подгизнали. Кътър изстена от отчаяние.

— Тери! — извика той, след като изведнъж забеляза, че Гринол го няма.

— Тери е под душа — каза нечий глас.

Кътър вдигна глава. Очите му се разшириха, после се присвиха в две тънки цепки. Приличаше на притиснат в ъгъла плъх. Бен бе насочил към него снабдения със заглушител браунинг, предоставен му от „Тримбъл Груп“ заедно с камата и още няколко полезни приспособления, които той бе избрал за мисията си на остров Капри.

— Познавам те — заяви Кътър, като наблюдаваше внимателно всяка негова стъпка.

— И аз теб — каза Бен. — Появи се в къщата на свещеника в Литъл Дентън в нощта, когато загинаха приятелите ми. Беше дошъл да търсиш нещо. А аз никога не забравям гласове.

— Хоуп.

— Същият.

— Къде е Милс?

— При рибите. Ти си последен.

Кътър се усмихна кисело.

— Е, това е. Едва ли ще разбера къде са останалите пари. Ти как мислиш?

— Навремето си бил добър войник, Стив. Трябвало е да си останеш в полка.

— Нямах бъдеще там.

— И сега нямаш. Ти уби приятелите ми.

— Ще ме застреляш, нали?

— За да ме улесниш, посегни към пистолета. — Бен посочи оръжието, затъкнато в колана му.

— Мокър е.

— Глокът стреля и под вода. Би трябвало да го знаеш.

Настъпи тишина, нарушавана само от капките вода, които се стичаха от Кътър върху плочите до басейна.

— Е, какво пък — въздъхна Кътър и вдигна рамене. Ръката му се стрелна към дръжката на пистолета.

Браунингът гръмна два пъти. Приглушените изстрели отекнаха край басейна.

Пръстите на Кътър се свиха конвулсивно около дръжката на глока. Тялото му се килна настрана, претърколи се и цопна в басейна.

Бен излезе от сградата. Прибра чантата си от сенките край пътеката, където я бе оставил. В нея имаше още една част от оборудването, предоставено му от „Тримбъл Груп“. Той я преметна през рамо и тръгна да търси Пенроуз Лукас.

Когато влезе във вилата, усети миризма на дим.

Откри го сам в полумрака на съсипаната трапезария. Седеше прегърбен в едно кожено кресло, сякаш изпаднал в транс. Беше вперил поглед в празното пространство и почти не реагира, когато Бен влезе в стаята и запали осветлението.

Бен направи няколко крачки и се втренчи в него. Най-после се бе озовал лице в лице с врага на Саймън. Този разчорлен хилав мъж, облечен в мръсен халат, нямаше нищо общо с наперения елегантен професор от видеозаписа.

Върху подлакътника на креслото имаше голям лъскав пистолет. Той пристъпи бързо напред и го вдигна. Пенроуз дори не помръдна. Бен дръпна плъзгача, изкара патрона от цевта и извади пълнителя. После разглоби оръжието и захвърли частите му в другия край на стаята.