Скот Мариани - Свещеният меч

Бен се досещаше накъде отива историята и усети как мускулите му се свиват от ярост.

— Ние, естествено, се доверихме на инстинкта на Лукас — продължи Браун. — Тогава не подозирахме, че зад избора му се крие личен мотив. Защо точно Аръндел измежду хилядите потенциални обекти на дискредитиране? Както и да е, дадохме му пълна свобода на действие. Аръндел беше отракан, енергичен свещеник с добри комуникативни умения, способен да възроди интереса към Църквата и религията. С други думи, представляваше заплаха.

Личен мотив , мислеше си Бен. Той ясно помнеше как Саймън бе разбил Пенроуз Лукас в телевизионния дебат. Лукас очевидно не бе забравил унижението. Парчетата от мозайката постепенно идваха на мястото си.

— Организирана беше мащабна операция по физическо наблюдение и подслушване на преподобния отец Аръндел — заяви Браун. — След време бяха засечени телефонни разговори между него и някой си отец Фабрис Лалик, доказващи по брилянтен начин, че инстинктът на Лукас не го беше подвел.

Мечът , каза си Бен.

Браун сякаш прочете мислите му и кимна.

— До този момент двамата бяха успели да запазят в тайна малкия си проект. Възникна въпросът какво да правим с него. В „Тримбъл Груп“ се тревожехме, че тъй нареченият меч на Христос ще предизвика значително оживление в религиозните среди, особено сред фундаменталистите в Америка, които биха могли да го възприемат за свой символ. Истински или не, проклетият меч заплашваше да се превърне в сериозно препятствие за нас.

Браун замлъкна и се обърна с гръб към прозореца, след което фиксира Бен с воднистите си очи.

— Навярно разбирате, че ние от „Тримбъл Груп“ бяхме дали пълна свобода на професор Лукас в осъществяването на замислената операция. Както споменах, се свързвахме с него чрез наш оперативен служител, да го наречем господин Грийн, чиято функция беше да предава на Лукас събраните от нас разузнавателни данни. Когато Лукас научи за проекта със свещения меч, ние предположихме, че той ще използва информацията, за да дискредитира Аръндел и Лалик.

— Тоест да съсипе личния и професионален им живот с купища лъжи — уточни Бен.

— Нещо такова — отвърна Браун. — Очаквахме Лукас да подкопае общественото доверие в проекта. Да направи така, че медиите да унищожат репутацията на двамата свещеници и никое издателство да не прояви интерес към книгата на Аръндел. Поредна победа за Лукас, след която той щеше да се насочи към следващия си обект. — Браун замълча за миг и продължи: — Нямахме никаква представа с какво се занимава всъщност. Дори не подозирахме, че плаща с наши пари на наемници, за да осъществи личната си вендета. Инсценираното самоубийство на отец Лалик, катастрофата, отнела живота на семейство Аръндел, атаките срещу Уесли Холанд, при които загинаха няколко души — всички тези престъпления бяха дело на Лукас. Той ги замисли и осъществи.

— Сега разбирам — заяви Бен. — Вие сте добрите.

— Не харесвам ехидния ви тон, господин Хоуп — сряза го Браун. — Но си давам сметка за ролята на нашата организация в цялата каша. Общо взето, заложихме на куция кон. Трябваше да проучим по-внимателно кандидата, а не да избързваме. Това беше грешка. Но как можехме да знаем, че най-ценният ни човешки капитал ще се окаже психически нестабилен, навярно дори луд?

— Много елегантно се освобождавате от отговорност — отбеляза Бен. — Наистина ли очаквате да ви повярвам, че не сте подозирали какво става?

— „Тримбъл Груп“ не е в състояние да следи най-дребните подробности на всяка операция — обясни Браун с нотка на раздразнение в гласа си. — Интересува ни голямата картина. Нали затова наемаме подизпълнители?

— На мен ми се струва, че „господин Грийн“ е знаел прекрасно какво прави професорът.

— Нашият човек беше инструктиран да помага безрезервно на Лукас. Оказа се, че още от самото начало той не е бил доволен от действията му. Предполагам, че не е споделил притесненията си с нас, защото се е страхувал да не ги разтълкуваме като неподчинение или недоверие в решенията на „Тримбъл Груп“. Когато най-после ни уведоми, че Лукас се е държал като обикновен престъпник, беше твърде късно. Сега съжалявам, че го поставихме в толкова трудно положение. — Браун поклати тъжно глава. — Съжалявам, и то много. Щом открил измяната, Лукас разпоредил убийството на господин Грийн. Двамата със съпругата му били екзекутирани брутално в Лондон. Не мога да ви опиша какъв шок изживях, когато научих новината.