Скот Мариани - Свещеният меч

— Нов световен ред — обобщи Бен.

— Така казано, звучи по-зловещо, отколкото е в действителност — отбеляза с крива усмивка Браун. — Лидерите на отделните нации отдавна се стремят към създаването на един по-щастлив свят. Повярвайте ми, той ще се управлява много по-лесно от стария. Единствено сега, в модерната епоха, имаме шанс да го постигнем. Нека забравим старото. Нека заличим останките от него, закостенелите институции, църквите и катедралите. Те ни напомнят за едно далечно и мрачно минало, което няма отношение към съвременния живот. Трябва да гледаме в бъдещето.

— Значи целта на „Тримбъл Груп“ е да премахне религията.

— Точно така.

— И вие си мислите, че други преди вас не са се опитвали да го направят? Мао. Сталин. Цял куп мъртви диктатори, които са искали да създадат атеистична държава и накрая са се провалили. Религията не може да си отиде толкова лесно. За добро или лошо, тя е част от нашата идентичност.

— Тези мъже са се провалили, защото са наложили промяната със сила — каза Браун. — Откритата диктатура е примитивна и неефективна. За да постигнеш истинска промяна, трябва да накараш хората да я поискат. Но вие сте прав за едно. Човешката природа е устроена така, че индивидите изпитват нужда да се прекланят пред по-висша сила. Ние обаче сме се погрижили за това. Приготвили сме им нови богове и идоли, в които да вярват. Такива, които сме в състояние да контролираме и манипулираме.

Бен си спомни за опасенията на Микаела, че един ден църквите ще се превърнат в „Макдоналдс“.

— Консумеризмът е новата религия, така ли? — попита той. — Вашият бог ще раздава лъскави играчки на децата като дядо Коледа.

— Възнаграждения — поправи го Браун. — Там е ключът. Децата на новия свят не се интересуват от нравственост и философия. За тях това е непосилен труд. Дай на вярващите онова, което искат, и ще те последват. — Той вдигна рамене. — Съгласен съм, че ще бъдат еднакво зависими от държавата, колкото хората от времето на Хитлер и Сталин, но те ще бъдат доброволни, щастливи роби, устремени към светлото бъдеще.

— Такава ли е утопичната ви визия?

Браун разпери ръце.

— Огледайте се наоколо. Вече сме извървели половината от пътя. Християнството постепенно умира. След като стъпчем и последните тлеещи въглени, ще се прехвърлим на исляма. Там задачата ще бъде много по-трудна, защото вярата е по-силна. Но първите стъпки са направени. Ще изкореним едно по едно гнездата на най-упорита съпротива в Близкия изток, ще отстраним местните управници и ще поставим наши хора под знамето на демокрацията. След като постигнем пълен контрол, старият ред ще ерозира отвътре и бавно ще изчезне.

Браун се усмихна.

— Ние печелим тази война, господин Хоуп. Но както добре знаете, на война трябва да се внимава. Ето защо издирваме хора със специални умения, за да ги привлечем на наша страна. Така стигаме до онази част от плана, която касае вас самия.

Сключил ръце зад гърба си, Браун отиде до френския прозорец и погледна навън към покритите със сняг градини.

— През тази година — продължи той — „Тримбъл Груп“ успя да привлече в редиците си нов агент. Университетски професор, направил кариера с отричане на християнската вяра и нападки срещу нейните институции. Нещо, в което е доста добър. Мъжът е изключително образован, интелигентен и отдаден на каузата. Казва се Пенроуз Лукас.

Бен си спомни за видеозаписа от телевизионно предаване, който бе изгледал в дома на енорийския свещеник след катастрофата: професор Пенроуз Лукас се бе изправил срещу Саймън Аръндел в дебат за религията.

— Публично професор Лукас е известен като автор на научни трудове и атеист с нарастващ брой последователи — добави Браун. — Далече от хорските очи той изпълнява амбициозна програма за дискредитиране на християнския клир. Всяко твърдение за упадък и корумпираност на свещеници — сексуалните извращения се възприемат особено болезнено от обществото — води до все по-голяма изолация на Църквата. Ние наричаме този процес „война на изтощение“. Преди да се запознаем с него, професор Лукас вече беше постигнал впечатляващи резултати въпреки ограничения си бюджет.

— И вие решихте да му помогнете — каза Бен.

— Да, с колегите преценихме, че Лукас може да се превърне в ценен капитал за нас. Предложихме му изгодна сделка и той с готовност прие. Оттогава работи за „Тримбъл Груп“ чрез посредник, но на практика е самостоятелен. Върши същото като преди, но в много по-големи мащаби. Има пълна свобода да избира обектите си, да черпи от нашите ресурси за телефонни подслушвания и наблюдение, да наема всякакви детективи или административен персонал. Разполага с всичко необходимо, включително с личен самолет. И така, Лукас се настани в новата си щабквартира на остров Капри и се залови за работа. Почти веднага ни докладва, че първият обект на разработките му е някой си Саймън Аръндел.