Марк Хименес - Отвличането

А майка й, майка й беше напълно неузнаваема. Беше прегърнала Грейси и беше плакала и плакала, когато слязо­ха от самолета. Дори не беше спряла да разговаря с репор­терите, които ги чакаха. А вчера беше дошла в училище да обядва с Грейси. Това не се беше случвало никога досега. И не се сърдеше на целия свят. Беше щастлива. И вече няма­ше да бъде адвокат.

Но още не разрешаваше на Грейси да си направи татуи­ровка за единайсетия рожден ден.

Грейси също се беше променила. Беше различно моми­че, откакто за последно игра футбол на това игрище. Бяха я отвлекли, заровили, спасили. Беше виждала неща, които никое дете не трябва да вижда, беше научила неща, които никое дете не трябва да разбира, и се беше срещала с хора, с които никое дете не трябва да се среща. И беше говорила с президента на Съединените американски щати - бяха за­ловили мъжа с червената коса и дългата пушка и президен­тът й се беше обадил да й благодари. Тя държеше да му ка­же, че е от демократите. Той се засмя и каза, че няма нищо против.

Радваше се дори на Сам, макар че щом погледна стаята си, разбра, че е ровил из нещата й. Реши да не го убива, по­не засега.

Най-накрая всички бяха заедно.

- Грейси, вкарай гол!

Треньорът Уоли беше разстроен. Грейси се затича по- бързо, излъга двама защитници, стигна до головата линия и вкара топката точно до лявата греда. Това беше третият гол на Грейси, а още бяха в първото псщвреме. Останалите момичета я наобиколиха.

Отборът й беше стигнал до плейофите. За късмет, пър­вите им противници бяха отборът „Рейдърс“. Отборът на лиглата. Тъпият й баща, самият мистър Гадняр, отново сто­еше край тъч линията, облечен в лъскав костюм, и отпива­ше от голяма пластмасова чаша. Мисис Гадняр стоеше до него като затворнически надзирател. Човек би помислил, че дебелият тъпанар знае кога да спреГЕ, не беше така.

- Травестииит!

Играчи и зрители внезапно замлъкнаха. Бренда изпъшка.

- Пак ли!

Този път обаче Грейси не изпита чувството, че някой я е ударил в корема. Не прехапа долната си устна и не преглът­на сълзите си. Не си пожела да умре, нито пък поиска да е по-голяма и по-едра, за да набие този тип, или пък баща й да направи нещо, или Елизабет Брайс, адвокат, който пече­ли всички дела...

- О, божичко, Грейси! - извика Бренда. - Майка ти!

Грейси отклони поглед от дебелия глупак и видя как май­ка й пресича игрището, устремила се право към мистър Гадняр; юмруците й бяха свити. Грейси чу пискливия глас на Сам откъм тъч линията:

- Ура! Бой!

Грейси погледна натам и видя, че баща й тича след май­ка й, но майка й щеше да е набила мистър Гадняр, преди той да успее да я спре. Грейси чу радостния възглас на Сали зад нея:

- Майка ти ще му срита задника!

Преди петнайсет дни Грейси би дала мило и драго, за да види това. Сега обаче беше различно. Тя изтича и препречи пътя на майка си.

Елизабет Брайс вече не беше четирийсетгодишна озло­бена лунатичка. Не беше суров адвокат защитник на бога­таши, носеща къси поли в съда, за да печели дела. Вече не беше сурова, злобна и безпощадна.

Но беше майка.

А най-опасното същество на земята е майка, чието дете е заплашено, обидено, тормозено или бито.

Елизабет Брайс щеше да фрасне този дебел кучи син в мутрата.

- Мамо, спри!

Грейси се беше появила изневиделица; тя сграбчи ръка­та на Елизабет и я спря в момента, в който Джон ги догони. - Мамо - примоли се Грейси, - ще се оправя сама.

- Не, Грейс, аз съм ти майка. Аз ще се оправя.

- Не! - каза Джон. - Аз съм ти баща, аз се ще оправя.

- Не! Чуйте ме и двамата! Вече съм голяма. Мога да се оправя сама!

Елизабет се вгледа в сините очи на дъщеря си. Гневът й се разсея, сякаш беше издухан от нежния бриз. Грейси съ­що се беше променила.

- Вече си голямо момиче, така ли?

- Да, мамо.

- И си сигурна, че не искаш да набия този тип?

- Сигурна съм.

Джон попита:

- Тогава мога ли аз да го набия?

- Не! Всичко е под контрол.

Елизабет се усмихна. Грейси също. Елизабет Брайс про­чете в очите на дъщеря си, че наистина държи нещата под контрол. Наведе се и прошепна:

- Направи го както трябва.

Майка й и баща й се отдалечиха от игрището и симпа­тичният рефер даде начало на второто полувреме. Грейси бързо отне топката от един играч на „Рейдърс“ и след това я ритна високо над защитниците към Бренда, която подтич­ваше край тъч линията. Бренда пое топката и я придвижи по тъч линията. Грейси бързо прецени ъгъла на удара си. Тряб­ваше да изчака подходящото време. Грейси пресече игри­щето и затича към мястото, откъдето можеше да пресрещ­не топката, и...