Марк Хименес - Отвличането

- Тръгвайте след него - каза О’Брайън. - Аз ще потър­ся момичето.

Бен освободи от скорост стария пикап и двамата с Джон подкараха надолу по склона към ленд роувъра, паркиран встрани от пътя. Бен знаеше къде щяха да открият Джуни­ър. Бял ван без задно стъкло - агент О’Брайън не беше про­пуснал целта - беше паркиран пред съда на окръг Баундъри между колата на шерифа и черен джип лексус с нови но­мера.

Изкачиха на бегом стълбите на съда и хукнаха по кори­дора към кабинета на шерифа. Рецепционистката само ги погледна - черни дрехи, боя по лицата и кръв - и вдигна те­лефона. Шериф Джонсън се появи, преди тя да успее да из­ключи линията.

- Полковник, добре ли сте?

Бен кимна и избърса кръвта от лицето си.

- Къде е Джуниър?

- В една килия. Направи самопризнания.

Шерифът поклати глава.

- С адвоката си е. Настоява за имунитет.

Шерифът им направи знак да го последват и ги поведе през една врата. Зад нея имаше четири килии. Три от тях бяха празни. В четвъртата Джуниър седеше на нара; дясната му ръка беше превързана. Някакъв дебел мъж в анцуг, който сякаш току-що бе станал от сън, седеше на стола до Джуниър, с куфарче на коленете. Той погледна Бен и попи­та:

- Кой, по дяволите, си ти, Рамбо?

Шерифът отключи вратата на килията. Дебелият мъж каза:

- Клиентът ми ще разкрие местоположението на моми­чето в замяна на пълен имунитет.

- Норман, само областният прокурор може да дава иму­нитет срещу съдебно преследване, знаеш много добре. А той ще се върне чак утре.

- Тогава ще се споразумеем утре - каза адвокат Норман и затвори куфарчето си. Изправи се и нареди на Джуниър: - Дръж си устата затворена и утре ще бъдеш свободен.

Норман понечи да си тръгне, но Бен му препречи пътя.

- Внучката ми е в тази планина. Може да умре до утре.

Норман сви рамене:

- Просто си върша работата.

- Страхотна работа.

- Добри пари ми носи - усмихна се Норман. - Съжаля­вам за момичето ви, но тя не е мой проблем.

- Тя обаче е мой проблем - отвърна Бен и фрасна адво­ката в устата. Норман се свлече на земята като чувал с кар­тофи и закрещя:

- Ще ви осъдя! Шерифе, искам да повдигна обвинения! Вие бяхте свидетел!

- Но ти падна и се удари.

- Какво?

- Чу ме, Норман. А сега се измитай от затвора ми.

Норман се изправи и излетя от килията.

- Не съм свършил с вас!

Когато вратата се затвори след Норман, шерифът се обърна към Бен.

- Мразя адвокатите. Един мой братовчед стана адвокат и всички роднини се отказаха от него.

- Пусни го.

Шерифът се стъписа.

- Какво? Полковник, защо, по дяволите, да го пускам, той направи самопризнания и...

И тогава се сети. Шерифът погледна Бен с любопитство и леко се усмихна. Кимна бавно.

- Добре, полковник. Понякога правилата просто не действат.

Джуниър премести поглед от шерифа към Бен и после обратно. Очите му се разшириха от ужас.

- Какво, по дяволите, правите, не можете да ме пуснете! Аз си признах! Виновен съм! Отвлякох я!

Шерифът разпери ръце:

- Джуниър, момичето го няма, така че нямам доказател­ства, за да те задържа. Имаш конституционни права, момче, това е Америка.

Шерифът сграбчи Джуниър и го избута от килията. След това го изтика през кабинета и през входната врата. Заста­наха на стълбите на съда.

- Късмет, полковник. Но действайте бързо, ФБР ще пристигнат всеки момент. Моят човек на летището се оба­ди и каза, че самият директор лети насам.

Джуниър мълчеше по обратния път към планината. Ко­гато пристигнаха, агент О’Брайън изтича до колата.

- Не можах да я намеря. Не е в нито една от хижите или в колите. Претърсих в радиус от петдесет метра - нищо.

Бен извади Джуниър от колата:

- Къде е?

- Майната ти - отвърна Джуниър.

Бен стовари юмрука си в лицето му. Джуниър падна на земята. Бен рязко го изправи и усети остра болка в коре­ма.

- Джуниър, нямам време за игрички. Ако искаш да жи­вееш, кажи ми къде е тя.

- Убиеш ли ме, никога няма да я намериш.

- Чуй какво: не си достатъчно суров, за да издържиш онова, което ще ти причиня. Къде е тя?

Бен сграбчи дясната му ръка и я изви назад, докато Джу­ниър не падна по лице на земята. Бен го притисна с коляно­то си, свали бинта от ръката му и разпери палена и двата му пръста на земята.

- Джон, подай ми онази брадва.

Джон отиде до купчината с дърва и взе брадвата. Върна се и я подаде на Бен. Джуниър гледаше с обезумели очи ту ръката си, ту брадвата.