Марк Хименес - Отвличането

Шестима убити, остават още пет.

Джон вдиша дима и се закашля. По линията, където се бяха взривили експлозивите, дърветата бяха обгорели и тлееха. На мястото, където се намираше Бен, имаше малък кратер. Бен беше оцелял. Или пък беше взривен.

Джон продължи да тича.

Обектът се беше прикрил зад стар камион и зареждаше граната в гранатомета си. На земята до него имаше автома- тична картечница МР-5. Специален агент на ФБР Пийт О’Брайън можеше да се обзаложи, че този камион нямаше подновена регистрация в регистрите на отдела за пътни пре­возни средства на Айдахо. Пийт стоеше на двайсетина метра зад обекта. Адреналинът туптеше във вените му; пушка­та му беше насочена в гърба на мъжа. Точно когато се кане­ше да натисне спусъка, гласовете на инструкторите му от Академията проехтяха в съзнанието му.

- Агент на ФБР не може да застреля гражданин в гърба!

Правилата за бойно поведение на ФБР изискват на запо­дозрения да му бъде предоставена възможност да се преда­де!

Трябва да извикате: „ФБР! Хвърли оръжието!“

Заподозрените имат конституционни права!

Естествено, ако наредеше на този заподозрян да хвърли оръжието си, само би му предоставил възможност да го застреля пръв. Точно така обаче беше постъпвал „арестуващият агент“ по време на всички тренировки в Академията; и всички „заподозрени“ се бяха предавали. Но той не беше на някаква глупава хипотетична тренировка на Хоугън Али пред Академията с мними престъпници и халосни патрони, където никой не умираше, когато ситуацията се прецакаше. Това беше истинската ситуация, истинска престрелка на та­зи шибана планина в шибаното Айдахо, с шепа въоръжени до зъби терористи, които държаха малко момиче за залож­ник и планираха да убият президента на Съединените аме­рикански щати! В Академията се говореше, че 99 процента от всички агенти на ФБР се пенсионираха, без да са стреля­ли със служебното си оръжие по заподозрян, камо ли да убият заподозрения. Пийт О’Брайън въздъхна; той нямаше да е един от тези агенти.

Застреля мъжа в гръб. Два пъти, за да се увери, че онзи няма да подаде жалба за неспазване на гражданските му права.

Бен чу два изстрела от западната част на лагера. Пози­цията на агент О’Брайън.

Трябваше да се добере до задната част на лагера. Затича на север, навътре в гората и след това тръгна на запад. Видя първата хижа. Притичваше от дърво на дърво, докато стигна до източната страна на хижата. Опря гръб към стената й и се йридвижи към задната част, където имаше малък прозорец. Видя някакъв мъж, свит в ъгъла; мъжът носеше жълта пижа­ма и беше насочил рязана пушка към вратата. Бен отстъпи, издърпа щифтовете от гранатите и ги хвърли през прозоре­ца. Той чу изстрел от пушката, докато изтича да се скрие и се просна на земята. След експлозията се обърна назад.

Мамка му!

Джон едва не се стовари върху проснатия в снега мъж. Ръцете и краката му бяха разперени, все едно се опитваше да остави отпечатък от тялото си в снега; главата му беше извъртяна гротескно, сякаш се опитваше да погледне назад. Това е работата на Бен. Бен беше жив.

Джон внимателно заобиколи тялото и затича навътре в гората, към хижите.

Според преценката на Бен оставаха още четирима мъже, може би дори трима, ако О’Брайън беше успял да убие мъжа от западната страна. Единият беше капитан Джак О. Смит. Другият беше русият мъж, който се криеше зад камарата с дърва зад основната постройка на петдесетина метра от по­зицията на Бен и държеше пистолет с голям калибър. Бен трябваше да го остави жив поне докато намереха Грейси.

Бен насочи визьора от главата на мъжа към ръката, с ко­ято държеше пистолета, и дръпна спусъка.

Джуниър никога не беше участвал в истинска огнестрел­на битка. Предполагаше, че ще се държи като безстрашен мъж, само защото майорът е бил такъв. Предположението му беше грешно. Трепереше от страх и се притесняваше, че ще се напикае в гащите си.

Чарлс Удроу Уокър Джуниър беше страхливец.

Веднага след като престрелката беше започнала, той бе­ше изтичал отзад и се беше скрил зад една камара с дърва с надеждата Джако и останалите да застрелят федералните. Държеше пистолет магнум .357 калибър на педя от лицето си, когато пистолетът просто изчезна заедно със средния му пръст.

- Ставай, нищо ти няма - каза Бен, подритвайки русия мъж, който се беше свил като зародиш на земята; мъжът държеше оьсьрвавената си ръка и пъшкаше като новобранец на първия си военен поход.

- Къде е тя?