Марк Хименес - Отвличането

Преди мъжът да успее да изрече „Майната ти“, Бен вка­ра ботуша си в устата му. Когато погледна нагоре, от уста­та му течеше кръв.

Той плю и каза:

- Не си от ФБР.

- И ти не си баща ти, Джуниър.

- Бен Брайс. Ти си предал майора.

- Той предаде себе си. Къде е Грейси?

- Никога няма да я намериш.

Бен сграбчи Джуниър за яката и го изправи на крака, след което го избута към задната врата на хижата.

- Отвори - каза Бен и изблъска Джуниър към вратата.

Джуниър бавно отвори вратата. Държейки Джуниър пред себе си с лявата ръка и пушката си с дясната, Бен вле­зе в хижата. Стаята беше празна. В единия й край имаше две врати.

- Грейси!

- Не е тук.

Влачейки Джуниър след себе си, Бен провери двете мал­ки спални в другия край на хижата. Нямаше и следа от Грей- си. Бен огледа голямата стая. Покрай едната стена бяха на­редени контейнери с военни оръжия: автомати, минохвър- гачи, гранатомети, ракети, експлозиви С-4, детонатори и напалм. На другата стена бяха закачени карти, чертежи и въздушни снимки на Кемп Дейвид.

- Какво общо има Грейси с президента?

- Нищо.

- Тогава защо я отвлякохте?

- Защото ми е сестра.

Бен подскочи при думите на Джуниър. Ако не беше мръднал главата си с тези няколко сантиметра, едрокалибърният куршум щеше да разцепи черепа му като мачете диня. Сега обаче куршумът само одраска главата му от­страни, но гой се почувства като ударен от чук. Падна на зе­мята. Усети по лицето му да се стича топла кръв. Един го­лям ботуш изрита встрани пушката на Бен; една едра ръка изтръгна ножа „Бауи“ от калъфа, закрепен на бедрото на Бен, и махна плетената шапка от главата му.

- Трябваше да те убия преди трийсет и осем години.

Капитан Джак О. Смит се беше надвесил над Бен. Той се изправи на крака.

- Как така? - попита Бен Джуниър.

Джуниър кимна на капитана:

- Покажи му.

Капитан Смит бутна Бен към една затворена врата до кухнята.

- Отвори.

Бен завъртя дръжката и бутна вратата. Тя се отвори. Стаята беше тъмна. Джуниър мина покрай него и запали ед­на керосинова лампа. Застана до леглото и вдигна лампата. Бен го видя.

Майор Чарлс Удроу Уокър.

Тялото му под одеялото беше слабо, лицето му беше из­пито, а русата му коса - изтъняла. Очите му бяха затворе­ни. Тялото му не помръдваше, все едно беше...

- Парализиран е - каза Джуниър. - Това му причини Маккой.

- Мислех, че е мъртъв.

- След като отвлякохме жената и освободихме майора - каза капитанът, - отидохме в Мексико. Майорът ни нареди да се върнем и каза, че ще дойде след месец. Два месеца по- късно той още не се беше върнал, затова ние с Джуниър отидохме в Мексико. Местните още говореха за черните хе­ликоптери, които стреляли по едрия рус мъж на плажа. Ка­заха, че са го закарали в болница. Намерихме го там, в то­зи вид. Простреляли са го с три куршума, единия във вра­та, който е прекъснал гръбначния му стълб. Лежи в това легло от десет години.

Очите на майора се отвориха, фокусираха се, огледаха всички посетители и накрая се спряха върху Бен. Погледът му проблесна и Бен видя, че устните на майора се помръд­ват. Джуниър се наведе над леглото.

- Иска да ти каже нещо.

Бен пристъпи към леглото. Кожата на лицето на майора беше увиснала, но сините му очи все още проникваха в ду­шите на хората. Опитваше се да каже нещо. Бен се наведе и постави ухото си до устата на майора. Той шепнеше и изго­варяше думите с усилие.

- Джуниър ми показа... снимка... списание... Елиза­бет... момичето... русо... мое е... принадлежи... на мен...

- Изнасилил си Елизабет.

На устните му се появи тънка усмивка.

- Точно като онези... виетнамки... само дето... не я за­стрелях... в главата... след това.

Бен разбра. Майорът беше връзката му с Грейси и ней­ната с него. Не можа да спаси Китайската кукла. Трийсет и осем години по-късно Бог му даваше втори шанс.

Бен се изправи.

- Животът ми беше в твои ръце, майоре, вероятно и то­зи на Елизабет. Но няма да ти дам Грейси. Обещавам ти. Тук съм да я спася или да умра.

Сините очи на майора потъмняха. Той премести поглед от Бен към капитана. Бен се обърна. Капитанът се прибли­жаваше към него с изваден нож.

- Радвам се да ти услужа, Брайс, особено с умирането.

Джон мина зад голямата хижа, придвижвайки се плътно към външната стена, като в същото време притеснено се оглеждаше. Сърцето му биеше до пръсване. Стигна до про­зореца и погледна през него.

Бързо се отдръпна.

- Вътре Бен стоеше до едно легло, в което лежеше блед старец. До Бен стоеше млад рус мъж с пистолет в ръка, а в Другия край на стаята стоеше едър мъж с татуировка. Два­мата мъже от футболния мач. Мъжете, които бяха отвлек­ли Грейси. Едрият мъж държеше голям нож.